Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кой и защо не може да стане кръстник на детето? Правила и традиции при кръщене
  • Новини

Кой и защо не може да стане кръстник на детето? Правила и традиции при кръщене

Иван Димитров Пешев юни 1, 2023
krusstnsntastiaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кръщене, всеки знае какво е това, но малко хора знаят наистина какво представлява светото кръщене, а именно първата човешка стъпка по пътя към Бога. Кръщенето е светъл празник за цялото семейство, важна част от него са кръстниците на бебето.

За тях се говори, че са земните ангели – пазители, които помагат на малкия човек, да започне духовен живот, те го пазят от изкушенията в живота. Счита се, че изборът на кръстници влияе на бъдещето на детето и е те остават завинаги свързани с него.

КОЙ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ КРЪСТНИК НА ДЕТЕТО

Хора, които нямат навършени 14 години не могат да бъдат кръстници на детето. Монаси и монахини също не могат да бъдат кръстници, както и хора, които имат някакви психични заболявания. Кръстници не могат да бъдат и хора, които имат само един родител жив, или чиито родители са починали, носи лоша карма.

КОЙ МОЖЕ ДА КРЪСТИ ДЕТЕТО ВЪПРЕКИ СУЕВЕРИЯТА

Хората вярват, че не е хубаво да се вземат за кръстници за момичетата – неомъжена жена, а за момчетата – ерген. Това щяло да отнеме щастието на детето. Разбира се, хората в днешно време са широко скроени и считат това за глупаво суеверие. Църквата не може да приеме тези доводи насериозно, основното нещо е хората да бъдат добри и вярващи. Също така самите те трябва да бъдат кръстени. За да се осъществи кръщене и родителите на детето трябва да са покръстени.

Друго популярно суеверие е, че бременни жени не могат да бъдат кръстници или жени по време на цикъл. Разбира се, това църквата не го забранява.

Друго суеверие – Бременни жени не могат да бъдат взети за кръстници .

Какво е саможертвена любов, какви са границите между добро и зло, какво е вяра, съвест, търпение и милост: всичко това трябва да го казва кръщелника и духовните родители на всяка среща. Това е техният основен подарък.

Трудно е да се разбере и приеме такова изявление. Обикновено, е прието кръстниците на детето да му носят подаръци, играчки, дрехи и нещо за забавление, като гледат само материалната страна и задоволеност на кръщелника си. Това е добре, разбира се! Но много хора забравят, че кръстниците преди всичко са духовните водачи и учители на детето.

Младата, незряла душа е толкова сложно нещо! За да не се правят грешки в младостта, за да се превърне детето в успешен възрастен, да не съжалява за нищо, затова ще трябва да получи нормално детство духовно и морално образование.

Тайнството на кръщението на детето се извършва веднъж. Във всеки случай детето не може да се прекръства втори път, без значение какво се случва! Църквата забранява този свят ритуал да се извършва втори път с един и същи човек.

Родителите избират за кръстници на децата си хора, които ще останат до края на живота им такива.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откакто започнах да поливам дървото на парите с този разтвор, цъфти като полудяло
Next: Внезапно вдигат минималната заплата от 1 януари: Ще стане ли 1000 лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.