Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кола гори край Провадия, шофьорът виси в несвяст през вратата и изведнъж
  • Новини

Кола гори край Провадия, шофьорът виси в несвяст през вратата и изведнъж

Иван Димитров Пешев декември 29, 2022
kaosdlasdkasod.jpg

Млад мъж оцеля по чудо при катастрофа в Добричко. 28-годишният шофьор губи контрол над колата и следствие на удара возилото се възпламенява. Трима мъже обаче му се притичат на помощ и успяват да го извадят невредим.

Пострадалият Тончо Тодоров се възстановява в болницата в Добрич. Травмите му според това, което се е случило, са почти незначителни.

Казва, че го болят таза и гърдите, но вече се чувства по-добре.

„След Бъдни вечер реших да прибера баща си до Провадия. На връщане видях три дупки на пътя и реших да ги избегна, при което изгубих контрол и се врязах в едно дърво. След това отидох в канавка и автомобилът ми се възпламени. Ударих си главата. Вратата на колата е била отворена и половината ми тяло е било навън. Не помня всичко“, разказа катастрофиралият мъж пред bTV.

Не изпускай тези оферти:

„Започнах да викам „Помощ! Горя! Помощ! Горя!“. Помогнаха ми три момчета“, каза още той.

„Качвах Одринския баир и видях пушек в далечината. Разбрах, че гори кола. Стигнахме до нея. След като спрях, дойдоха още две момчета – млади, красиви и безстрашни. Когато стигнахме, колата вече беше почнала да гори. Беше страшно, не знаехме дали автомобилът има газова уредба, дали резервоарът няма да се взриви. Тръгнах да хващам краката, но той започна да вика, че не ги усеща. Двете момчета го хванаха за ръцете“, разказа Вълчан Вълчанов, който помага на Тончо да оцелее.

„На всеки може да се случи, дупките са ужасни. Не се чувствам като спасител“, каза още той.

Следващите спомени на Тончо са от много хора около него и жена, която усеща като майка, която му казва да не заспива.

„Целият съм натъртен, но счупено нямам. Ще се възстановя. Наел съм адвокат, който се занимава с дела към АПИ“, коментира още пострадалият мъж.

От агенция „Пътна инфраструктура“ казват, че този пътен участък не е ремонтиран от десетилетия. През лятото е направено изкърпване, но се отварят нови дупки, които сега ще бъдат запълнени със студен асфалт. Същинският ремонт ще започне през следващия строителен сезон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 15-годишно момиче потъна вдън земя на Бъдни вечер, родителите подозират нещо ужасно
Next: Почина Пеле, могъщият крал на красивата игра в Бразилия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.