Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Колега на пострадалия полицай: Колко от нас трябва да си идат, за да спрете да толерирате престъпници
  • Новини

Колега на пострадалия полицай: Колко от нас трябва да си идат, за да спрете да толерирате престъпници

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2022
kollelgasigiasg.jpg

Всички бяхме разтърсени от поредната трагедия, при която 51-годишен наш полицай пострада тежко по време на служба. На околовръстното в София бус, превозващ мигранти, удари полицейска кола.

Стана около 7 сутринта на булевард Цариградско шосе. Бусът се удари в полицаите след преследване от органите на реда. Колата на полицаите е била спряна встрани от пътя. В следствие на удара, полицай Кирил Петков е в тежко състояние и с опасност за живота.

Колега на пострадалия Петков разтърси Интернет със своя позиция за инцидента и случващото се. Според него не е нормално полицията да спира престъпници с телата си, докато престъпниците се толерират.
Ето цялата му позиция

Днес мой приятел и колега пострада изключително сериозно, отново заради овчето мислене и безразлично отношение на политици и власт.

Не изпускай тези оферти:

Всички ние изпълняваме задълженията си главно затова, че обичаме професията си, не и за пари и прекрасни условия на труд.
Европейска държава, която нехае за сигурността си, в която всеки престъпник е с много повече права от всеки един от нас.

Държава, в която всеки полицай изпълнява задълженията си само и единствено с тяло и никой не посяга към оръжието си или в случая да използва служебната техника, за да спре и предотврати по-големи поражения от това, че някой престъпник може да пострада, затова че е нарушил закона.

Защото всеки от нас знае, че ако го направи ще съсипят живота му и ще плаща цял живот, затова, че никой няма да го защити и застане със силата на властта и да заяви: това е герой и брани сигурността и интереса на страната си.
Ние, полицаите сме виновните, ние сме все лоши, прости, обиждани, а всеки когато е в нужда звъни на 112 и се моли да сме там, наблизо.

Колко мои колеги трябва да си отидат за да се разбере, че света е друг и вече няма основа за толерантност и добро отношение към престъпник като този от днес.

Защото, ако това, за което писах по-горе, обществото приемаше нормално, защото ние служим на това общество, този бус с мигранти щеше да е спрян още на първия километър от следването му. Дали прострелян, дали изтласкан от пътя, но един мой приятел сега щеше да е при семейството си и нямаше да се бори за живота си, а ние да се молим за него.

Що за общество, власт и мислене има българина. Когато не е в моя двор, не ме засяга. Но огъня бързо преминава през оградите.
Общество без силна и независима полиция е слабо общество.

Често аз съм водач на същия този бус и днес аз можех да съм на мястото на моя приятел.

Моля се Кирето да има дни и да бъде отново сред нас, пише Александър Иванов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшна трагедия с жертви във Варненско заради изскочил на пътя пешеходец
Next: Бащата на Сашко усмихна и трогна България с тези думи! Днес има голям повод

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.