Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Колко пари ще спечели Халваджиян от финала на Капките в Арена София
  • Новини

Колко пари ще спечели Халваджиян от финала на Капките в Арена София

Иван Димитров Пешев март 26, 2024
sdbgfdnbghnfmhjm.png

Над половин милион лева, без да се броят рекламните приходи, ще спечели от финала на „Капките“ Маги Халваджиян.

За първи път в историята на имитаторското предаване продуцентът реши да извади шоуто от малкото студио в Горубляне и да го премести в най-голямата зала у нас – „Арена София“.

Големият финал на „Капките“ е на 13 май, а билетите свършиха като топъл хляб веднага щом бяха пуснати в продажба, пише hotarena.net.

По груби сметки в залата ще има малко над 10 000 зрители. Най-евтините пропуски, които са далеч от сцената, бяха по 40 лв. Т.нар. хубави места, в близост до участници, жури и водещи, пък струваха 150 лв.

Средната цена на билет е 80 лв. Това значи, че само от билети Халваджиян е прибере внушителните 800 хил. лв.

Разбира се, пред продуцента има и немалко разходи. Най-сериозен от тях е наемът на най-голямото затворено съоръжение у нас. По неофициална информация, за да проведе финала в „Арена София“, Халваджиян ще плати близо 100 хил. лв.

В тази сума влиза наемът на залата, както и режийните – ток и вода. Обикновено цената за ползването на залата е доста по-малка, но в случая на „Капките“ е завишена заради ползването на паркинг, както и отварянето на всички входове. Отделно Халваджиян ще плати и немалка сума за охрана и стюарди, които да помагат на зрителите да намерят местата си и да следят за безредици по време на шоуто.

За издигането на сцената, както и за монтирането на огромни монитори, на които зрителите да следят какво се случва, продуцентът също ще се бръкне, но всичко това няма да му излезе над 100 000 лв. Така чистата му печалба е над половин милион – нещо, с което малко могат да се похвалят.

На финала в превъплъщения ще влязат четирима най-добри от осемте участници. Останалите обаче също ще се качат на сцената, но вече не в състезателен характер. Продуцентите пък готвят и още няколко изненади.

В същото време пък вече върви черна борса за продажбата на билетите за финала. Както вече споменахме, ценните хартийки отдавна са изчерпани, а сега се продават в най-различни сайтове на двойна и дори тройна цена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Броени дни делят децата в България от дълга ваканция, ето кога
Next: Чудесна Изненада от НОИ! Добавки за 680 хил. пенсионери! Ето кои ще я получат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.