Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Колония амиши се засели във Великотърновско, отричат лекари, автомобили и електричество
  • Новини

Колония амиши се засели във Великотърновско, отричат лекари, автомобили и електричество

Иван Димитров Пешев юли 13, 2022
koloanianamasih.jpg

ОТ 2020г. ВЪВ ВЕЛИКОТЪРНОВСКОТО СЕЛО ВЕТРИНЦИ СЕ НАБЛЮДАВА ЗАСЕЛВАНЕ
НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПРОТЕСТАНТСКАТА ХРИСТИЯНСКА ОБЩНОСТ АМИШИ.

Чудатите хора,
с произход от САЩ и Канада, са закупили имоти в малкото населено място и провокират
местните с необичайния си вид и начин на живот.

Чужденците са около десетина и
започнали да прииждат, след като преди няколко години във Ветринци се установило
българско семейство, пребивавало в Канада. Фамилията също имала странни възгледи
и порядки и с времето била последвана от съмишленици.

Амишите трудно се вписват в местните порядки и няма как да останат незабелязани,
тъй като ходят облечени с дълги дрехи, които покриват цялото тяло, а жените носят
специфични забрадки.

За мъжете се характерни дълги бради и отрицание на всякакви
вредни навици като тютюнопушене, употреба на алкохол, прелюбодейство и т. н. Въздържат
се от използването на модерни технологии, дори на автомобили и електричество.
Външният вид на заселниците буди любопитството на местните и поради факта, че
в много американски филми присъства образът на сектантите и е представено тяхното
виждане за живота.

АМИШИТЕ ВЪЗПРИЕМАТ КАТО ДЕЛО НА ДЯВОЛА ВСЯКО ЕДНО ПОСТИЖЕНИЕ НА СЪВРЕМИЕТО, чрез
което ежедневието на човечеството става все по-добро и улеснено. Те не ползват
интернет и компютърни технологии, а залагат на екологичен начин на живот, земеделие
и пестене на природните богатства. Характерно за тях е убеждението, че традиционната
медицина не е полезна, и затова не ходят на лекар.

Именно такава случка шокирала кмета на Ветринци Кольо Минков. Преди година един
от мъжете амиши дошъл рано сутринта в кметството с молба за издаване на акт за
раждане, тъй като съпругата му станала майка през нощта, а бебето се появило в
домашни условия.

Наложило се Минков да посети къщата на семейството и се уверил
с очите си, че пеленачето се е родило благополучно, въпреки липсата на адекватни
условия и медицинска помощ. Наложило се да търси съдействие от Община Велико Търново,
тъй като до момента не се бил сблъсквал с подобен казус.

Вероятно обаче ще трябва да повтори още доста пъти процедурата, тъй като в културата
на амишите е заложено да стават родители на много деца. При тях абортите са забранени
и обикновено се радват на 4-5 наследници.

Всички заедно обработват земя и се хранят
с произведеното. Според проучване жените от тази общност са майки на три пъти
повече малчугани, в сравнение с останалите американки.

ПО ДУМИТЕ НА КМЕТА НА ВЕТРИНЦИ НЯМА НИЩО НЕЗАКОННО В ПОВЕДЕНИЕТО НА ЧУЖДЕНЦИТЕ,
но действията им често предизвикат смут сред останалите в селото.

В обичайна гледка
се е превърнало събирането на амишите по поляните, седнали по турски и изпълняващи
непонятни ритуали.

От известно време чудатите новодошли раздават и сектантска
литература на местните.

Галина ГЕОРГИЕВА

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерти: Предателство е България да не си вземе газ от тръбопроводите на Газпром към Сърбия
Next: Невиждано чудо в НС! Всички депутати на крака, цяла България онемя от постъпката им

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.