Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Комисията по здравеопазване току-що поля всички с леден душ за сертификатите
  • Новини

Комисията по здравеопазване току-що поля всички с леден душ за сертификатите

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Комисията по здравеопазване току-що поля всички с леден душ за сертификатите

Парламентарната комисия по здравеопазване отхвърли предложението за отпадане на зеления сертификат. Обсъденият от депутатите проект на решение предвиждаше министърът на здравеопазването да бъде длъжен да издаде заповед, с която да отмени изискването за предоставяне на сертификата.

ГЕРБ-СДС обявиха, че подкрепят отпадането на този побългарен вариант на сертификат. „Подкрепяме европейския сертификат“, заяви Костадин Ангелов. По думите на бившия здравен министър търговията със зелени сертификати създава опасност за здравето на притежателите им.

„По наши данни 30 на сто от зелените сертификати са фалшиви“, добави той. От името на „Възраждане“ Елена Гунчева настоя зеленият сертификат да отпадне, тъй като е дискриминационен.

„Не мога да приема, че зеленият сертификат е осакатен или че не върши работа“, опонира Георги Михайлов от БСП.

Хасан Адемов от ДПС заяви, че няма да участват нито в дискусията, нито в гласуването на проекта.

Депутатите от здравната комисия не приеха още да има компенсаторен механизъм за цената на електроенергията на лечебните заведения. Членовете на комисията обсъждаха Проект на решение за въвеждане на компенсаторен механизъм в пълен размер за небитови крайни клиенти на електроенергийния пазар – вероизповеданията, общините, социалните структури, образованието, здравеопазването, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители на 27 януари 2022 г.

Васил Пандов, началник на кабинета на министъра на здравеопазването, каза, че становището на Министерството на здравеопазването е за подкрепа на механизми, които биха подпомогнали лечебните заведения. Проектът на решение засяга множество субекти, не само болниците, и в това отношение сме се въздържали да го подкрепим като цяло, допълни Пандов.

Цветелина Спиридонова, зам.-председател на Българската болнична асоциация, апелира здравната комисия да подпомогне с достатъчно добра компенсация разходите на болниците за електроенергия. При липсващи условия да увеличим приходите, трябва да намалим разходите, а всеки разход в момента ще доведе до влошаване на качеството, допълни тя. Искаме всеки разход над 150 лв. за мегават/час да бъде компенсиран от държавата, допълни Спиридонова. По думите й в момента болниците плащат до 500 лв. за мегават/час.

От „Продължаваме промяната“ се въздържаме от подкрепа, тъй като това би довело до санкции от Европейската комисия, защото това би влязло в ракурса на държавна помощ, каза Антон Тонев, председател на комисията. По думите му, има други начини за компенсации, които ще постигнат добър ефект, вместо да се налага да плащаме глоби към ЕС.

Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС подчерта, че когато държавата иска да направи нещо, тя ще го направи, а когато не иска, ще намери причина да не го направи. По думите му, можело е с проектобюджета, с решение на министъра на здравеопазването, в държавния бюджет да се отпуснат допълнителни средства, за да бъдат компенсирани лечебните заведения. Министърът на здравеопазването може да свика надзора на Касата, да се промени методиката, и на болниците да се изплатят средствата на сто процента за декември. Правителството може да разпредели в условията на криза допълнителен финансов ресурс, и това е правено, и няма санкция на ЕК, каза още Ангелов.

Continue Reading

Previous: България плаче. Брутално меле на пътя погуби няколко млади души
Next: Взех 1 мокра кърпичка и я сложих в микровълновата, резултатът повече от убедителен, как не го знаех досега

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.