Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Комисията по здравеопазване току-що поля всички с леден душ за сертификатите
  • Новини

Комисията по здравеопазване току-що поля всички с леден душ за сертификатите

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Комисията по здравеопазване току-що поля всички с леден душ за сертификатите

Парламентарната комисия по здравеопазване отхвърли предложението за отпадане на зеления сертификат. Обсъденият от депутатите проект на решение предвиждаше министърът на здравеопазването да бъде длъжен да издаде заповед, с която да отмени изискването за предоставяне на сертификата.

ГЕРБ-СДС обявиха, че подкрепят отпадането на този побългарен вариант на сертификат. „Подкрепяме европейския сертификат“, заяви Костадин Ангелов. По думите на бившия здравен министър търговията със зелени сертификати създава опасност за здравето на притежателите им.

„По наши данни 30 на сто от зелените сертификати са фалшиви“, добави той. От името на „Възраждане“ Елена Гунчева настоя зеленият сертификат да отпадне, тъй като е дискриминационен.

„Не мога да приема, че зеленият сертификат е осакатен или че не върши работа“, опонира Георги Михайлов от БСП.

Хасан Адемов от ДПС заяви, че няма да участват нито в дискусията, нито в гласуването на проекта.

Депутатите от здравната комисия не приеха още да има компенсаторен механизъм за цената на електроенергията на лечебните заведения. Членовете на комисията обсъждаха Проект на решение за въвеждане на компенсаторен механизъм в пълен размер за небитови крайни клиенти на електроенергийния пазар – вероизповеданията, общините, социалните структури, образованието, здравеопазването, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители на 27 януари 2022 г.

Васил Пандов, началник на кабинета на министъра на здравеопазването, каза, че становището на Министерството на здравеопазването е за подкрепа на механизми, които биха подпомогнали лечебните заведения. Проектът на решение засяга множество субекти, не само болниците, и в това отношение сме се въздържали да го подкрепим като цяло, допълни Пандов.

Цветелина Спиридонова, зам.-председател на Българската болнична асоциация, апелира здравната комисия да подпомогне с достатъчно добра компенсация разходите на болниците за електроенергия. При липсващи условия да увеличим приходите, трябва да намалим разходите, а всеки разход в момента ще доведе до влошаване на качеството, допълни тя. Искаме всеки разход над 150 лв. за мегават/час да бъде компенсиран от държавата, допълни Спиридонова. По думите й в момента болниците плащат до 500 лв. за мегават/час.

От „Продължаваме промяната“ се въздържаме от подкрепа, тъй като това би довело до санкции от Европейската комисия, защото това би влязло в ракурса на държавна помощ, каза Антон Тонев, председател на комисията. По думите му, има други начини за компенсации, които ще постигнат добър ефект, вместо да се налага да плащаме глоби към ЕС.

Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС подчерта, че когато държавата иска да направи нещо, тя ще го направи, а когато не иска, ще намери причина да не го направи. По думите му, можело е с проектобюджета, с решение на министъра на здравеопазването, в държавния бюджет да се отпуснат допълнителни средства, за да бъдат компенсирани лечебните заведения. Министърът на здравеопазването може да свика надзора на Касата, да се промени методиката, и на болниците да се изплатят средствата на сто процента за декември. Правителството може да разпредели в условията на криза допълнителен финансов ресурс, и това е правено, и няма санкция на ЕК, каза още Ангелов.

Continue Reading

Previous: България плаче. Брутално меле на пътя погуби няколко млади души
Next: Взех 1 мокра кърпичка и я сложих в микровълновата, резултатът повече от убедителен, как не го знаех досега

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.