Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Коцето Калки потресе зрителите и гостите в Черешката, шеф Манчев го сдъвка
  • Новини

Коцето Калки потресе зрителите и гостите в Черешката, шеф Манчев го сдъвка

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
kkceckasirkqwr.jpg

Кадър Нова: Коцето Калки потресе зрителите и гостите в „Черешката“, шеф Манчев го сдъвка

Преди старта на новия сезон на „Черешката на тортата“ от Нова ТВ ни припомнят най-интересните и запомнящи се домакини, участвали в предаването.

Снощи бе ред на пълния със странности Коцето – Калки.

Винаги е казвал, че е духовен човек, който се интересува от древни религии и култури.

Гостите си посрещна в тайна артистична къща, в която властват кулинарията, изкуството и свободния дух.

Избра да посвети вечерята на рибата, която е основен мистичен символ в християнството.

 

Менюто, което предложи се състоеше от свежа екзотична салата, от зелени ябълки, скариди и семена.

За предястие изненада гостите с калмари и красиво поднесена скордаля по негова рецепта, а основното меню – с риба моруна. За десерт – крем карамел гарниран с плодове.

 

Въпреки старанието имаше доста забележки от страна на гостите, някои от които предявиха големи претенции към домакина.

Идеята ти е добра да готвиш пред гостите, но тогава, когато и те участват с теб.

Иначе в момента им липсваш, а ти си домакин, което не е много добре, направи забележка шеф Манчев към домакина.

Дори гостите се почувстваха пренебрегнати, че не им обръща достатъчно внимание.

 

Зрителите също имаха редица забележки към представянето му като домакин.

Първо – най-голямо впечатление правеше недотам изрядния външен вид и разпуснатата над манджите коса.

Това което направи е някаква разядка,но не и скордаля !Била по добра от оригиналната -ами да,тя оригиналната е за риба а не за мезе на виното!

Ох, тва пАлто как пък не му пречи…????

Някой знае ли участниците от кой магазин пазаруват дрехи ?????????

 

Странностите му дойдоха в повече на някои от зрителите, които го пратиха на лечение.

Мисля че Калки трябва да отиде при свой колега психотерапевт по-точно това е.

Прекален светец и Богу не е угоден …. и с оригиналност и с предозирана “ духовност“ ????

Тоя се направи на Исус

Но личности като него – артисти и бохеми не се впечатляват много от хорското мнение и си живеят в света, който харесват.

Кали обаче остана очарована.

Тя каза, че за първи път яде хляб с вино, което си е библейски мотив от сватбата в Кана.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След 21 години! Ужасяващо разкритие за изчезването на дъщерята на Ал Бано и Ромина
Next: Брадърът Здравко: Няма нищо по-опасно от гнева на отхвърлената жена

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.