Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Коцето Калки потресе зрителите и гостите в Черешката, шеф Манчев го сдъвка
  • Новини

Коцето Калки потресе зрителите и гостите в Черешката, шеф Манчев го сдъвка

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
kkceckasirkqwr.jpg

Кадър Нова: Коцето Калки потресе зрителите и гостите в „Черешката“, шеф Манчев го сдъвка

Преди старта на новия сезон на „Черешката на тортата“ от Нова ТВ ни припомнят най-интересните и запомнящи се домакини, участвали в предаването.

Снощи бе ред на пълния със странности Коцето – Калки.

Винаги е казвал, че е духовен човек, който се интересува от древни религии и култури.

Гостите си посрещна в тайна артистична къща, в която властват кулинарията, изкуството и свободния дух.

Избра да посвети вечерята на рибата, която е основен мистичен символ в християнството.

 

Менюто, което предложи се състоеше от свежа екзотична салата, от зелени ябълки, скариди и семена.

За предястие изненада гостите с калмари и красиво поднесена скордаля по негова рецепта, а основното меню – с риба моруна. За десерт – крем карамел гарниран с плодове.

 

Въпреки старанието имаше доста забележки от страна на гостите, някои от които предявиха големи претенции към домакина.

Идеята ти е добра да готвиш пред гостите, но тогава, когато и те участват с теб.

Иначе в момента им липсваш, а ти си домакин, което не е много добре, направи забележка шеф Манчев към домакина.

Дори гостите се почувстваха пренебрегнати, че не им обръща достатъчно внимание.

 

Зрителите също имаха редица забележки към представянето му като домакин.

Първо – най-голямо впечатление правеше недотам изрядния външен вид и разпуснатата над манджите коса.

Това което направи е някаква разядка,но не и скордаля !Била по добра от оригиналната -ами да,тя оригиналната е за риба а не за мезе на виното!

Ох, тва пАлто как пък не му пречи…????

Някой знае ли участниците от кой магазин пазаруват дрехи ?????????

 

Странностите му дойдоха в повече на някои от зрителите, които го пратиха на лечение.

Мисля че Калки трябва да отиде при свой колега психотерапевт по-точно това е.

Прекален светец и Богу не е угоден …. и с оригиналност и с предозирана “ духовност“ ????

Тоя се направи на Исус

Но личности като него – артисти и бохеми не се впечатляват много от хорското мнение и си живеят в света, който харесват.

Кали обаче остана очарована.

Тя каза, че за първи път яде хляб с вино, което си е библейски мотив от сватбата в Кана.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След 21 години! Ужасяващо разкритие за изчезването на дъщерята на Ал Бано и Ромина
Next: Брадърът Здравко: Няма нищо по-опасно от гнева на отхвърлената жена

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.