Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кошмарът пак е тук: Връщат маските и ограниченията
  • Новини

Кошмарът пак е тук: Връщат маските и ограниченията

Иван Димитров Пешев юли 8, 2022
vsrushutaubmaski.jpg

Кошмарът се завръща! Има голяма вероятност заради нарастващия брой заразени с коронавирус да се въведат отново ограничения, съобщава lupa.bg.

Такива могат да бъдат например ограничаване на броя на хората, които се събират в закрити помещения, въвеждане на задължително носене на маски в градския транспорт, засилен граничен контрол. Това каза доц. Васил Пандов, началник на кабинета на здравния министър в предаването „Лице в лице“ на Би Ти Ви.

Той обясни, че на практика могат да се въведат всякакви мерки с изключение на такива, за които се изисква въвеждане на извънредно положение, например ограничаване на придвижването между отделни области. Такова ограничение важеше в първите месеци на пандемията.

Според Пандов има достатъчно условия за въвеждането на ограничения, но здравното министерство ще изчака още известно време, тъй като е ясно, че заболяването сега не протича тежко и натиск върху здравната система няма.

Неваксинираните, разболели се от ковид пациенти, умират 15 пъти по-често, отколкото онези с поне 2 игли. Данните са от Министерството на здравеопазването, интерпретирани от математика Петър Велков.

В последните дни и той, и медиците на първа линия не спират да апелират обществото да започне да спазва елементарните мерки за защита от инфекцията в началото на петата коронавирусна вълна. България бележи рязък скок на заболеваемостта от около 10 дни, като общо 3 са вече областите в страната в т.нар. „жълта“ зона.

Над 5 пъти по-малко хора като процент от групата на ваксинираните (от разболелите се изобщо) спрямо групата на неваксинирани (разболели се) стигат до интензивното. Едва 4 от 2991 (или 0,13%) разболели се ваксинирани са стигнали до интензивното.

Близо 10 пъти по-малко като процент от групата на неваксинираните е смъртността (леталитетът) сред разболелите се ваксинирани спрямо неваксинираните. Или едва 0,13% леталитет сред ваксинираните при 1,93% при неваксинираните.

В абсолютни стойности 15 пъти повече хора са загубили живота си в групата на неваксинираните (88 починали) при едва 6 в групата на неваксинираните през юни тази година. 1,7 пъти е по-малко като процент хора от групата на ваксинираните, които са се разболели, попадат в болница в сравнено с групата на неваксинираните разболели.

Като абсолютни бройки са 3 пъти повече неваксинираните в болницата, сочи още анализът на Велков. „Ваксините, дори толкова месеци след тяхната употреба, въпреки хилядите фиктивни ваксинация у нас, въпреки смешно ниския процент бустер, то все още вършат впечатляваща работа.

Ако получим данни с тези с бустер, то картинката ще е още по-категорична. Сложете трета доза (вече не е много редно да се казва бустер), ако не сте – отдавна голяма част от учените обясниха, че основният курс е от 3 дози, а не 2.

Сложете ЗАДЪЛЖИТЕЛНО 4-та доза (реално първи бустер), ако сте над 50 години и/или имате хронични заболявания, и/или ако все още „официално“ не знаете, че сте карали заболяването, за да намалите риска изобщо да се срещнете с този коварен вирус с риск за множество дългосрочни проблеми и при леко боледуване“, съветва още той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кирил Петков: Обявихме война на
Next: Маги Халваджиян избухна: Това е умишлено убийство

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.