Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край с приятелството в На кафе, Гала сложи хикса на Дарин
  • Новини

Край с приятелството в На кафе, Гала сложи хикса на Дарин

Иван Димитров Пешев юни 17, 2022
dariraipaglagla.jpg

Къде на шега, къде сериозно, панелистите в „На Кафе“ обясниха защо Дарко не е на работа вече втора седмица. Драмата започна с театрално напрежение, а в главната роля влезе самата Гала.

„Охрана, охрана!“, провикна се писателят Георги Блажев, след като в студиото се промъкна колегата му по панел – актьорът Дарин Ангелов. Реакцията му не учуди никого, та дори и самата Гала влезе в същия тон, след като видя театрала да се промъква на работното си място, където отсъства от миналата седмица, пишат от hotnews.bg.

Актьорът, който докато беше в „Като две капки вода“, така и не се разделяше с коментаторското си амплоа при Гала, изненадващо се изпари от „На кафе“, а причина за липсата му така и не се даде пред зрителите на предаването.

Затова мнозина заподозряха, че блондинката може да го е изгонила и впоследствие на негово място да изпробват други лица от родния шоубизнес, като например рапъра Павел от дуета с Венци Венц.

В първото предаване от тази седмица пък на мястото на Дарко застана инфлуенсърът Баланчо. А в първата част на продукцията ненадейно изскочи и титулярът, сякаш да покаже, че не е изгонен. Логиката обаче да не застане на мястото си, а да присъства там, също противоречи на случващото се.

„Не на вас трябва да ви е неудобно, а на него. Какво правиш тук?!“, отсече Гала като видя стария си кадър, а той започна да увърта: „Някаква работа да се намира?“, след което Гала го сряза категорично:

„Никаква работа не се намира, освен да свиеш някоя цигара!“, след което останалите панелисти започнаха тетатрално да усмиряват шефката си, която пък продължи театрото:

„За какво си дошъл, колеги това е безумно, което се случва! Ти си в немилост, ти не можеш да си тук! Няма ли охрана в това студио?! Всички места са заети, напусни… Хайде, чао!“, прокуди Ангелов тв фурията, която преди време отстрани без обяснение Ева Веселинова.

След дежурните реклами в ефира, Гала смени тона си с голяма усмивка и обяснението, че всъщност много обича колегата си и му даде думата да обясни, защо липсва напоследък в предаването. „Изключително съм зает през юни, тъй като имам ангажименти с театъра. Правим „Орфей“ с известен словенски режисьор, като постановката трябва да излезе в средата на октомври.

Трябва да скицираме спектакъла за един месец. По 7-8 часа на ден се репетира“, обясни Ангелов. „Тази брада е за друг проект“, обясни промяната във визията си той, а Гала за финал констатира: „Много проекти, много нещо!“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути: Съпруг, дъщеря и син загинаха в зверска катастрофа
Next: Информацията дойде от най-високо ниво! Русия иска да превземе и София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.