Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Красавица от Игри на волята влязла на пожар в Ергенът, тя ли ще го спечели?
  • Новини

Красавица от Игри на волята влязла на пожар в Ергенът, тя ли ще го спечели?

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2023
kfgyrstgfdgfdgdfgdf.png

Красавицата от третия сезон на „Игри на волята“ Паулина е една от звездните участнички в „Ергенът“, пише „България Днес“.

Красавицата, която е родом от Полша, се бори за сърцето на милионера Алекс. Паулина е добре познато име в родните среди. Преди години участва в „Гласът на България“. Изявата й в „Игри на волята“ обаче предизвика истински фурор. Поли бе на крачка от победата, но в крайна сметка остана трета в 3-ия сезон на формата.

Сега мацката се впуска в ново приключение. Паулина е една от участниците в новия сезон на най-романтичното риалити. Мацето от известно време е само и затова решава да си пробва късмета.

Надарената блондинка, която се изява и като певица, имаше авантюра със засукан младеж, но в крайна сметка Поли, както я наричат всички, изостави гаджето.

Ергенът Алекс и мацката са лика-прилика – руси и синеоки. И според блондинката си пасват идеално. Именно поради тази причина сексбомбата от „Игри на волята“ решава да се запише за формата. Поли е натурална, без корекции. И впечатлява с натурален бюст и сочно тяло.

Както е известно, всяка година има по-няколко девойки, които са популярни отпреди „Ергенът“. През миналата година това бе Джия, която е фолкпевица. В първия сезон пък победителката Виктория Капитонова бе нашумяла покрай „Мастършеф“.

Няколко доста надарени девойки, преминали през пластични хирурзи, са част от третия сезон на най-романтичното риалити. С едни гърди пред останалите, изглежда, са Марина, Симона и Анна-Мария. Трите имат доста кубици в пазвите и хващат окото.

Разбира се, има и такива дами, които не са коригирали гърдите си, но за сметка на това са надули джуки, скули и т.н. Такъв най-вероятно е случаят с Габриела. Мацката видимо е уголемила джуките си. Интересното е, че миналия сезон дама със същото име имаше подобни корекции.

Както всяка година, и през тази ще има участнички, които са напълно натурални и естествени. Продуцентите от години залагат на този подход, за да покажат, че нищо не може да замени натуралната хубост.

В същото време снимките на шоуто са към края си. Ергенът Алекс вече е отсял голяма част от конкурентките за сърцето му. Продукцията съвсем скоро ще заснеме финалния епизод и водещият Наум Шопов и Ергенът ще се завърнат в България. Както е известно, през тази година, за разлика от предни, шоуто се снима в тузарска вила в Гърция.

Шокиращи разкрития направи една от най-одумваните участнички от миналия сезон на „Ергенът“ – Елена. Татуираната редакторка се е запознала с новото си гадже благодарение на оператор от продукцията.

„На прощалното парти се напих. Същата вечер един от операторите ме попита дали имам против да ми пише един човек… този, с когото съм сега! Казах: „Защо не“, довери наскоро в интервю редакторката Елена, която остана с разбито сърце, след като ергенът Евгени избра моделката Валерия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 4 супени лъжици на ден и проблема със запушените артерии и високото кръвно налягане е решен
Next: Такова нещо не се е случвало в Стани богат, зрители скочиха на бунт

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.