Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Криминален психолог: В МВР се развиват не най-добрите, а най-послушните
  • Новини

Криминален психолог: В МВР се развиват не най-добрите, а най-послушните

Иван Димитров Пешев септември 17, 2022
krairmaspshiah.png

В МВР трябва да се направи по-добър подбор на служтелите.

Такова мнение изрази в студиото на „Събуди се“ криминалният психолог Тодор Тодоров по повод информацията за полицейски чадър над Георги Семерджиев, обвинен за тежката катастрофа на столичния бул. „Черни връх“, при която загинаха две млади жени.

„Ако се обърне внимание на още подобни случаи, най-вероятно бройката на полицаи, прикривали разни хора, ще е много по-голяма. Проблемът е свързан изначално с подбора на кадри в системата.

Така наречената конкурсна процедура е тотално опорочена. За съжаление, в системата на МВР има много повече служители, отколкото работещи. За да се получи нещо добро, когато се „реже” трябва да се „реже” до здраво”, каза той.

Не изпускай тези оферти:

Според него, ако се въведе детектор на лъжата, особено при повишаване в длъжност, ще се получи интересна картинка в системата на полицията. По думите му, ако това стане, ще е много трудно някои хора да растат кариерно.

„Доста често се развиват не най-добрите, а тези които са най-послушни. Послушанието е да не си свършиш работата, когато трябва да я свършиш”, каза още Тодоров.

Още криминални новини:

Двама мъже влизат за дълго в затвора, след като отвлекли, пребили и влачили с колата си мъж във Врачанско, след което го оставили вързан и мокър на студа, пише BulNews. Врачанският окръжен съд одобри споразумение, постигнато между прокуратурата и защитата на обвиняемите Е. Е. и М. М. Двамата са се признали за виновни по повдигнатите обвинения и са получили ефективни просъди от магистратите.

Случката е от 2016 г. На 18 декември от парка в село Хайредин двамата мъже отвлекли В. Т., като са го транспортирали принудително с лек автомобил „Шевролет Матиз“ до язовир „Ботево“ в землището на едноименното село.

След това в местността Крешката край Хайредин двамата пребили жестоко отвлечения, завързали го за колата и го влачили по земния път. Зверствата им обаче не спрели дотук. След като приключили, мъжете оставили жертвата си часове наред в безпомощно състояние, мокър и вързан за колата на студа.

Деянието е извършено от двамата и по особено мъчителен начин за В. Т. Съдебен лекар описал травмите му, които се изразяват в кръвонасядане на клепачите на двете очи и двете скули със счупване на носни кости и кръвотечение от носа, отоци в окосмената част на главата, кръвонасядания на двата горни крайника, охлузвания дясно поясно на двете колена.

Нанесеният побой му причинил изразен мозъчен оток със степенно разстройство на съзнанието, следствие на травматични увреждания в областта на главата. Оставянето на пострадалия на продължителен престой на открито при температура на въздуха 0 градуса пък е довело до хипотермия и хипотомия на В. Т.

С одобреното споразумение, за това престъпление на Е. Е. е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години и 1 месец, което той ще трябва да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Наложеното ефективно наказание на М. М. за същото престъпление е 4 години и 8 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим.

Претенциите на В. Т. за компенсиране на претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, лихви, пропуснати ползи и разноски, включително адвокатски хонорар, са възстановени изцяло в искания от пострадалия размер с извънсъдебно споразумение между него и двамата обвиняеми.

Е. Е. и М. М. ще платят и направените разноски по делото.

Определението на Врачанския окръжен съд е окончателно, не подлежи на обжалване и протест, и има последиците на влязла в сила присъда.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В София беше зле, но току-що същинско бедствие връхлетя Бургас! Изкърти дърветата
Next: Михаил Билалов аут от Стани богат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.