Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кристофър Фараона: Вземат ми къщата заради чалгата на Моя страна
  • Новини

Кристофър Фараона: Вземат ми къщата заради чалгата на Моя страна

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
fasfqwfasasss.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Не знам дали тези хора, които ми се обаждат по телефона и ми искат пари, са автентични.

Двама от тях се представиха за адвокати. Исканите суми са различни“, каза за „България Днес“ рапърът Кристофър Галовски – Фараона. Роденият в Кнежа певец е финалист от „Гласът на България“ и наскоро името му нашумя в скандал заради негова чалга версия на хита на Емил Димитров „Моя страна“.

Колеги на естрадната легенда скочиха срещу Галовски заради гаврата му според тях с неофициалния химн на България. А Емил Димитров-син побърза да заяви в медиите, че ще съди Фараона за авторски права, а паричният му иск към „осквернителя“ е на стойност 15 000 лева.

„В рамките на няколко дни ми звъняха различни хора. Може би е някаква измама всеки да иска пари“, подозира младият изпълнител. „Не съм се виждал лично със сина на Емил Димитров и предполагам, че това не е законно – да се търсят за пари по телефона и под масата, без дело, без съдебно решение“, смята той.

По думите му досега се е представила с името си само някаква жена. „Каза ми, че се казва Георгиева, от Варна. Обадих се на номера, посочен в сайта на кантората, но тази госпожа не знаеше нищо. Проверих дали имат и друга Георгиева, но мисля, че ще се стигне до разследване, защото това е вид злоупотреба и измама, и уронване на авторитет“, негодува изпълнителят на кючек варианта на „Моя страна“.

Той обаче уточнява, че „не е разговарял със сина на Емил Димитров“. „Не ми е казвал в личен разговор: „Да, тази сума трябва да ми я дадеш“, признава Кристофър. Неговото обяснение за сумите, които му искат по телефона, е „манипулация и прикриване на данъци“.

„Ако наистина решат да ме съдят, ще извадя тези обаждания с искания за пари като аргумент, ще извадя записите от операторите и това ще се установи по законен ред – чрез полиция, чрез прокуратура, дали става въпрос за прикриване на данъци“, зарича се рапърът от Кнежа.

Фараона произведе и новината, че ако наследникът на естрадната легенда реши да се обърне към съда, го очаква протест. „Много хора от цялата страна ми се обадиха да ме поздравят за песента. И казаха, че ако се стигне до съд, синът на Емил Димитров го очаква много голям протест“, разкри Галовски.

„Не мога да спя, не се храня от притеснение. В депресия съм“, оплака се авторът на чалга версията на хита на Емил. Най-голямата му тревога е свързана с къщата, в която живее цялото му семейство, болният му дядо и трите му малки деца. „Могат да ми продадат дома, защото аз нямам тези пари, които се твърди, че се искат от мен“, опасява се Кристофър.

За разлика от Емил Димитров-син Боби Андреев, наследникът на покойния импресарио, текстописец и най-близък приятел на Емил Димитров – Васил Андреев, е харесал много изпълнението на Фараона. „Обади ми се, поздрави ме, каза, че много е харесал новия вариант на песента. И че много иска да присъства на мое участие на живо“, разказа рапърът от Кнежа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Миро на Лена купи бебешка количка за 2000 лева
Next: Скръбна вест! Внезапно почина един от най-големите бизнесмени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.