Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кубрат В. Пулев: Ще бъда напълно откровен, истина е новината за брат ми Тервел, изпитва силна болка
  • Новини

Кубрат В. Пулев: Ще бъда напълно откровен, истина е новината за брат ми Тервел, изпитва силна болка

Иван Димитров Пешев април 14, 2023
terrvevasldalsdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кубрат Пулев призна, че е реална новината за силните болки, които изпитва брат му Тервел Пулев след победата срещу Джоел Ходжгрийн в Калифорния, САЩ. Малко след това по темата говори и самия боксьор, който също призна и каза, че предстоят прегледи и изследвания.

„Понесох много тежък, силен удар още в началото на мача. Действително, съмненията са за пукнато ребро, но тепърва ще стане ясно дали е така. Просто болката, която изпитвам е много силна и трябва да се установи от какво е“, коментира Пулев пряко в ефира на сутрешния блок на „Би Ти Ви“ минути след успеха си.

На Тервел предстоят обстойни изследвания, за да се установи каква точно е травмата му. Неотлъчно до него е брат му Кубрат Пулев, който също е казал няколко думи за случилото се на най-близкото си обкръжение.

Българинът бе много по-добър от съперника си и два пъти го свали на пода за трите рунда, колкото продължи срещата, но получи удар в началото.

 

От официалния Фейсбук профила на Тервел Пулев:

„Благодаря на всички за подкрепата!

Благодарности на всеки, който помага с нещо на Тийм Пулев.
Поздравяваме се с успеха въпреки травмата в реброто, получена в самото начало на мача.

След това се наложи да бъда много осторожен за защитата на тази зона. Прибрах лявата ръка плътно до тялото, което малко промени играта ми- „отсъстваше“ предната ръка. Въпреки всичко се опитвах да поддържам ритъма на играта, а и противникът ми да не усети, че изпитвам прорязваща болка.

Минаха ми всякакви мисли по време на тези 3 рунда. Радвам се, че успях да се събера и да грабна победата от трудна ситуация. Така е и по- сладка!

Очаквам да мина обстоен медицински преглед, за да знаем със сигурност каква е ситуацията.

Благодаря отново на всички!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Натали Трифонова не издържа и избухна по БТВ: Лъжат ви!
Next: Сега му е времето: Докато люлякът цъфти, напълнете буркан с цветчетата и залейте с растително масло

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.