Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кубрат Пулев накара цяла България да настръхне с думите си, народът се замисли
  • Новини

Кубрат Пулев накара цяла България да настръхне с думите си, народът се замисли

Иван Димитров Пешев октомври 3, 2022
ksbuasbuasubas.png

Много важно е българинът да започне да се харесва. Трябва да остане непримирим и напук на цялата система да отиде да гласува. Винаги има избор. Това заяви пред бТВ най-добрият ни боксьор в тежка категория Кубрат Пулев.

„България може да разцъфне. Съвсем скоро и бързо. Според мен кризата е на стойностни и качествени хора. Това е основната криза. Трябва да се реши кризата с бедността на хората.

Недопустимо да има пенсия 300-350 лв. Аз не мога да го променя и до ден днешен това не е реално. Ние сме държава от Европейски съюз. Наистина тези хора са работили цял живот за България и не заслужават тази съдба“, заяви Пулев.

Според боксьора е изключително важно, когато хората излизат да гласуват, да не се предават. Той обясни и с какво може да спечели едно бъдеще управление.

Не изпускай тези оферти:

„За мен лично трябва да се направи екип от професионалисти, които наистина да им бъде поставено заданието отгоре правилно, за да могат да работят правилно. И който не спазва правилата, трябва да бъде веднага изваден, изменен и и нещата ще потръгнат“, каза спортистът.

Още политика:

ГЕРБ печели изборите със сериозна преднина пред „Продължаваме промяната“. Това сочат първите резултати от екзитпола на агенция „Тренд“ за парламентарния вот, обявени към 20 часа.

Избирателната активност към 19 ч. е била 33,6%, сочи още проучането на агенцията.

Според социолозите, разликата между партиите на Бойко Борисов и Кирил Петков е 7%. Екзитполът дава 25,7% на ГЕРБ и 18,5 на сто на „Продължаваме промяната“.

На трето място е ДПС, която получава 13,4 процента от гласовете на избирателите.

Данните показват, че на четвърто място избирателите поставят Българската социалистическа партия, за която са гласували 11,5 на сто. След това избирателите са подредили „Възраждане“ и „Демократична България“ – съответно с 10,1 на сто и 7,4 процента.

Според „Тренд“ партията на Слави Трифонов – „Има такъв народ“, на този вот получава подкрепа от едва 3,6 процента.

Партията на Стефан Янев – „Български възход“ взима 3,7 %, сочат проучванията на агенция „Тренд“.

„Израви се, България“ получава 1,4%, а ВМРО – 1,2 на сто от гласовете.

Flourish logoA Flourish chart

Разпределение на вота по мандати според „Тренд“:

* ГЕРБ-СДС – 71

* ПП – 51

* ДПС – 37

* БСП – 32

Минимум три партии ще са нужни за кабинет, ако въобще се стигне до съставянето на такъв. Това коментира пред Нова телевизия политологът Димитър Ганев, след като бяха представени първите резултати от екзитпола на агенция „Тренд“ към 19 ч.

По думите му разпределението на мандатите спрямо данните показва, че не само една партия няма мнозинство, но дори и двете големи партии нямат. Коалиция, ако има такава въобще след днешния резултат, би била отново сложна и пъстра – такава, каквато беше след изборите на 14 ноември, каза още Ганев.

Той направи уточнението, че до паралелното преброяване не може да се каже дали ще има шестпартиен, седемпартиен или осемпартиен парламент.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огнен ад! Адски пожар в блок в Търговище, има жертва. Евакуирани са възрастна жена и бебе
Next: Изпратих децата си да пазаруват със списък, бележката ме накара да подскоча

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.