Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кубрат Пулев помете Слави: Излъга тотално хората
  • Новини

Кубрат Пулев помете Слави: Излъга тотално хората

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
jbakbakboaboa.jpg

Пулев разкри има ли планове за политическа кариера.

Нямам изкушение за политиката. Дойдоха много хора, но не ме изкушиха. Много пъти са ми предлагали да стана министър. Не мога да загърбя интереса на спортистите и да гледам нечий друг интерес. Това заяви в интервю за bTV Кубрат Пулев.

На въпрос дали вижда бъдеще в политиката той отговори, че не е мислел задълбочено по този въпрос.

,,Преди време беше такава ситуацията, от много места ме агитираха. Нямам болни амбиции. За мен е важно, ако има смисъл, да видя, че реално ще има максимален ефект, който да помогне на българския народ“, каза Пулев.

Предвиждах, че това ще се случи и за „Има такъв народ“, за Трифонов. Просто не мога да повярвам, че хората му гласуваха толкова голямо доверие. Не искам да говоря срещу някого, но тотално излъга хората. Той дори не се показа, той се скри, смята Кобрата.

,,Аз самият гласувах доверие на „Продължаваме промяната“, но виждате, че българският народ е мерилото. Хората виждат всичко. Не се справиха“, смята още той.

Наскоро Кубрат Пулев се дипломира и като магистър по политика и бизнес в УНСС. По думите му бизнесът и политиката се срещат навсякъде.

Кубрат Пулев изрази минимално съжаление от факта, че загуби от Дерек Чисора в Лондон преди няколко седмици, като отдаде далеч по-голямо значение върху зрелището, което спретнаха двамата за публиката.

„Всеки, който е гледал мача, може да си даде сметка. Звънят ми много съдии и казват „този мач да знаеш, че ти не го загуби“. Както винаги, обичам да се усъвършенствам. Не е важно на кого са вдигнали ръката, а че се получи едно зрелище за публиката. За мен мачът беше на кантар. Каквото и да присъдят – все е правилно.

Мисля, че съм на правилния път. Доволен съм, получи се истинско зрелище. Просто трябваше да бъда много по-убедителен. Да играя с явно превъзходство, за да нямат шанс да наклонят везните в една или друга посока“, каза „Кобрата“ пред Nova.

Редица експерти обаче са на мнение, че така българинът официално изгуби шансове за трети мач за световната титла, тъй като за целта ще му се наложи да победи поне още 2-3 от топ боксьорите, а в света на бокса това се равнява на около 3 години време.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Профуча през бул. Тодор Александров и ул. Спортна! Отприщи се престрелка с дрогиран джигит, линейки фучат
Next: Знаете ли какво има вътре в смокините? След като разберете ще се замислите следващия път дали да изядете смокиня

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.