Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Куриоз: Момче отказа 1200 лв. заплата от хотел, въпреки че няма опит и език
  • Новини

Куриоз: Момче отказа 1200 лв. заплата от хотел, въпреки че няма опит и език

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2022
kuirosaoroas.jpg

С наближаването на зимата започна подготовката на хотелите в Банско за предстоящия сезон.

За първа година след пандемията от бранша очакват да се върнат на нивата на посещаемост от 2019 г. Проблем обаче срещат при намирането на квалифициран персонал, който да обслужва гостите.

Глад на кадри се наблюдава в Банско преди началото на зимния сезон. Според хотелиери изключително трудно се намират готвачи, сервитьори и камериери.

Много малко са и младите хора, които желаят да започнат работа в сектора. Освен, че искат високи възнаграждения кандидатите често нямат нужния опит или квалификация, споделят от бранша.

Не изпускай тези оферти:

След несигурността, породена от пандемията, голяма част от дългогодишните служители с опит са напуснали хотелите, в които са работили и са ги заменили с други професии, като много от тях са се насочили към преподаването.

Младите хора искат стартовата им заплата да е поне 1200 лв.

В зимния курорт Банско вече започнаха ранните записвания за ваканции през зимата. На прага на зимния сезон обаче хотелиери отново трудно намират обслужващ персонал. Докато за младите водещо е заплащането, за по-възрастните на първо място са условията на труд. Боби е готвач с 20-годишен опит и вече месец търси работа.

„Финансовата страна е на последно място. Първо поставям въпроса дали ще се срещнат интересите, дали това, което очакват от вас работодателите, вие може да го дадете на работодателите и тогава вече“, казва Боби.

Често очакванията на работодатели и търсещи работа се разминават.

„Миналата зима дойде момче, което не говори английски, не познава хотелски софтуери, предложихме му 1200 лв. чиста заплата, с осигуровка на пълната, което е на 1600 лв. и то ни каза, че това е смешна заплата за Банско“, обясни Мая Бистрина – пълномощник на управителите в хотел.

В Банско има и много украински граждани, които също търсят работа. Проблем обаче е езиковата бариера. Денис Елкин е един от тях.

„Мога да правя много неща, разбирам от електричество, техника, като инженер, мога да работя и като шофьор, завършил съм в Украйна. Не знам обаче дали ще признаят обучението ми в България, малко ми е трудно с езика“, казва Денис Елкин.

В сектора най-остър е дефицитът на млади кадри, основно готвачи и сервитьори.

Хроничен глад за кадри у нас

„Предимно търсим персонал, който да е готов да започне работа, за да няма дълго време обучаване, после ако това не е неговото да прекъсва и после пак да започваме наново“, каза Мехмед Реджепов – хотелиер.

„Проблем е, че отиват и работят два, три месеца в чужбина, идват, получават големите борси и не желаят да работят в България или идват и искат да работят без договори“, каза още Мая Бистрина.

Тази година почивката в ски-курорта ще ни струва с 20 процента повече заради инфлацията и повишените цени на отоплението.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Женски скандал в NOVA! Две от най-вървежните синоптички се хванали за косите
Next: Васко Жабата се срамува от хита си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.