Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Късах плевелите с ръце, докато съседката не ми каза за този трик! Повече не видях плевел в градината
  • Новини

Късах плевелите с ръце, докато съседката не ми каза за този трик! Повече не видях плевел в градината

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
vsdfbvgbfdnghnhmj.png

Днес ще ви научим как да се справите с плевелите с помощта на няколко трика и природни съставки!

Разходката всяка сутрин върху красивата морава е прекрасно удоволствие. Но за да изглежда зелената трева привлекателно, ще трябва да поработите усилено, тъй като тя изисква изкореняване на основните й врагове – плевелите. Можете да ги късате почти всеки ден, но те все ще се появяват.

 

Но не се разстройвате и си представете как успявате да победите във вечната борба с плевелите. Днес ще ви разкажем за няколко природни средства, които ще ви помогнат да се справите с този проблем.

Средства против плевели

 

Сода

Ако плевелите, които растат във фугите между плочките на улицата и другите подобни места, ви дразнят, използвайте сода – това е идеалният инструмент. Просто поръсете тези места със сода и мразените от вас растения няма да растат повече там.

 

Сол

Направете си разтвор – чудо, като смесите 1 чаша сол и 2 чаши вряща вода. Там, където полеете с тази вода, няма да поникнат плевели. Също така, можете просто да поръсите със сол нежеланите растения и те дълго време няма да ви притесняват. Солта не само ги убива, но и тя остава по горните слоеве на почвата след поливане, което означава, че известно време няма да растат нови неприятели.

 

Оцет

Сипете нужното количество оцет в спрей бутилка и напръскайте плевелите, като обърнете най-много внимание на корените. Направете това много внимателно, защото ефектът върху културните растения ще бъде същият както при плевелите.

 

Водка

Смесете 30 мл водка с няколко капки течен сапун и 2 чаши вода. Излейте в спрей бутилка и напръскайте плевелите, върху които пече слънце. Така те ще изсъхнат и дълго време няма да растат. Този метод няма да подейства на растенията, които растат на сянка.

 

Мулч

За масова борба ще ви помогне един прекрасен и всеизвестен способ – мулчиране с органични или неорганични материали. Плевелите не могат да растат, тъй като няма да получат слънчева светлина.

 

Хербициден сапун

Спомнете си как оцета и солта действат самостоятелно, да не говорим какви ефективно средство ще се получи, ако ги смесите. За да го направите, смесете равни части сол, оцет и настърган сапун. Поръсете растенията със сместа.

Царевично брашно

Такъв продукт предотвратява развитието на растенията от семена. Определен вид глутен в състава му работи като един вид заключване на покълването. Ето защо, най-подходящо е да използвате този механизъм в средата на лятото, когато културните растения са вече пораснали и няма да има опасност за тях.

 

Тези средства са икономични и лесни за използване. Не забравяйте да споделите полезната информация с приятелите си в социалните мрежи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само на 17 години за часове си отиде шампионка по гимнастика
Next: Нашенец показа цените в хипермаркет в Одрин, промоциите са страшни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.