Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Леден душ за парите на хората с кредити и заплатите по банка от Асен Василев
  • Новини

Леден душ за парите на хората с кредити и заплатите по банка от Асен Василев

Иван Димитров Пешев август 24, 2023
sfasgewhewhtr.jpg

Министерството на финансите обяви, че от 1 септември се дава възможността всеки, който има нужда, да си открие платежна сметка за основни операции.

Тази сметка ще дава възможност да се съхраняват средства от заплати, пенсии, социални помощи и стипендии за ученици, студенти и докторанти.

Обслужването на сметката, когато става въпрос за суми от такива източници, ще е безплатно.

Асен Василев афишира това по БТВ и Нова тв.

Идеята явно си е негова и едва ли я е консултирал със специалисти, иначе щяха да му кажат как стоят нещата.

Звучи отлично, обаче има голяма уловка, която ще прочетете по-надолу.

 

Разкриването на такава сметка е възможно само за физически лица, не и за фирми и организации, подчертават от администрацията на Асен Василев. Задължително условие е също лицето да няма разкрита друга банкова сметка.

Освен това всеки има право само на една такава безплатна сметка за разплащане, съобщиха от министерството.

 

Тава са афишира от министерството уж като голямо предимство, че така всеки, който до момента не е имал възможност за достъп до банкомат до парите си, вече ще получи такава.

Гражданите ще могат да теглят споменатите по-горе средства от сметката за основни операции безплатно само на банкомати на обслужващата банка. Операциите могат да са само в лева.

Остава също така и възможността за теглене на парите на гише.

 

Новата инициатива започва от началото на следващия месец, след като с приемането държавния бюджет бяха направени изменения за ограничаване на плащанията в брой.

Въведе се задължението работодателите със 100 или повече наети лица да изплащат заплатите им само чрез платежна сметка в банка в страната. Изключение се прави само за тези, които работят по краткотраен трудов договор в селското стопанство. От министерството на финансите вярват, че наред с удобствата за гражданите, тези мерки ще помогнат за изсветляване на икономиката.

И тук обаче идва уловката!

Банките няма да налагат такси само по платежната сметка за основни операции

Но кой ползва тази услуга?

Буквално почти никой.

Как Асен Василев е решил, че с едно щракане на пръсти всички ще се юрнат на тази услуга е неясно.

Идеята му е напълно екзотична.

Нещо повече. И да искате е много сложно да имате такава сметка.

Такава сметка може да откриват само граждани, които нямат до момента никакви други сметки в банки.

С други думи няма как да имате друга банкова услуга, която ползват.

А ето и най-големият абсурд – от безплатни тегления на пари от заплата отпадат и всички, теглили кредити.

Платежната сметка за основни операции е рядка услуга.

Тази услуга е по идея на ЕС, но целта й е простичка и ясна – да се помогне на бедни хора, на младежи, студенти, мигранти и пенсионери – които най-често са извън банковата система.

Тя изобщо не е подходяща за хора с доходи и на заплата.

БНБ може да ограничи таксите единствено по тези сметки.

Банките нямат интерес от тази услуга и не я предлагат.

И с право.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тук вдигат пенсиите ли? В тази близка до нас държава въведоха не 13-та, а и 14-та пенсия и то каква
Next: Стогодишната рецепта за лютеницата на нашите предци отново е хит сред домакините в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.