Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекарите в недоумение, заради жена, която през деня е инвалид, а нощно време се движи нормално
  • Новини

Лекарите в недоумение, заради жена, която през деня е инвалид, а нощно време се движи нормално

Иван Димитров Пешев август 13, 2022
nedodumenie.jpg

Необичайно и непознато за медицинската наука заболяване разболяло 38-годишната Филипина Цонева от Велико Търново. Жената обиколила десетки лекари и специалисти, които оставали озадачени от състоянието й и не могли да кажат категорична диагноза.

Странният случай според тях е медицински феномен, пише „Борба“.

Филипина не може да ходи през деня и единственият й шанс за придвижване е инвалидната количка.

Заради болестта 38-годишната жена изцяло е преобърнала режима си на живот – в 02:00 часа се къпе, готви, върши домакинска работа и всякакви други дейности, но когато се покаже слънцето – краката й отново отказват и става инвалид.

Филипина има три висши образования – по история и география, туризъм и право. Работила като учителка, но голямото й желание било да стане разследващ полицай. По стечение на обстоятелствата кандидатствала за военослужеща в химическото поделение в Горна Оряховица и в края на 2008 година била назначена. Кошмарът започнал в началото на 2017 година. Първоначално усещала, че нещо странно се случва с левия й крак. „Чувствах, че все едно кракът ми изпада в безтегловност, когато ходя известно време.

След кратка почивна всичко се нормализираше. Не можех да оставя нещата така и отидох на преглед във Военно медицинска академия в София. Първоначално ми направиха ядрено магнитен резонанс на кръста, за да изключват възможността за дискова херния. Изследването потвърди, че няма проблем в тази област, а след това преминах скенер на главата, при който медиците забелязаха лезии“, обясни търновката.

Професорът, който се заел със случая й, заключил, че става дума за множествена склероза. Тя обаче имала съмнения за диагнозата, тъй като нямала присъщите за болестта симптоми – проблем с очите, загуба на ориентация, световъртежи и слабост в ръцете. Въпреки това се доверила на екипа и останала за хоспитализация. „Започнаха да ми вливат кортикостероиди и да ми прилагат урбазон, слагаха ми системи в продължение на 5 дни, което ми оказа негативно въздействие. Аз спрях да ходя, докато останалите пациенти с тази диагноза се подобряваха при такова лечение.

Отидох в болницата сама на крака, без да ме придружава никой, а с всеки изминал ден се влошавах и нещата се усложняваха. Накрая на престоя ми спрях да ходя нормално, но най-любопитното е че нощем се движех свободно. Медицинските сестри и лекарите бяха шокирани от състоянието ми. Не бяха виждали подобно нещо“, разказа Филипина.

На 25 юни я изписали с уговорката да се върне на 20 август, за поддържаща терапия. В този един месец Филипина се придвижвала сама, макар да има затруднения, но шофирала и дори ходела без чужда помощ. Посетила няколко пъти минералния басейн в Полски Тръмбеш и това й повлияло положително, защото започнала да изкачва по-лесно стъпала пред жилищния й блок. Когато се върнала в болницата и приложили отново кортикостероиди и това категорично влошило състоянието й. От тогава загубила възможността денем да използва краката си. След това започнала да ходи на различни лекари и да се подлага на всевъзможни изследвания – кръвни, генетични, хормонални., но никой медик не можел да кажа какво й има.

Ходила на иглотерапия, посещавала барокамера, подложила се на репетитивна транскраниална магнитна стимулация – нищо не дало резултат. Потърсила помощ и от лекар в Турция, който също вдигнал ръце. 38-годишната жена предполага, че странното заболяване се е отключило след поставени й ваксини за хепатит В и човешки папилома вирус. „Мисля, че тези ваксини може да са предизвикали болестта. Поставиха ми ги през 2013 година и вероятно бавно са започнали да действат отрицателно и да ме унищожават. Същото предположи и известния доц. д-р Димитър Чакъров в София. Той беше озадачен след като му споделих симптомите и каза, че макар да е на 80 години – подобно заболяване не е срещал“, заяви Филипина.

Дългогодишният специалист й предписал имуноглуболини, които трябва да й се вливат всеки месец. Те струват по 700 лв. Тяхната цена е непосилна за жената и има нужда от финансова подкрепа, за да си ги позволи, защото не се полагат по здравна каса. Който има възможност да дари сума за лечението й, може да го направи на:

Дарителска сметка:

Банка ДСК-клон В.Търново

IBAN BG64STSA93000025092256 BIC STSABGSF

Филипина Цонева Цонева

38-годишната споделя, че с нетърпение очаква да стане 2:00 часа нощем, за да ходи нормално и да извършва всички обичайни дейности за здравите хора. Споделя, че много й липсва трудовата ангажираност, но за щастие, има предложение за работа като онлайн сътрудник във фирма. Работодателят, който й предложил офертата, спечелил европроект даващ му право да назначи човек със 100-процентова инвалидност, имащ право да изпълнява задълженията си от вкъщи.

Дали ще бъде назначена обаче зависи от новото решение на ТЕЛК, което ще излезе в края на седмицата. В него под влияние ще се вземе становището на комисията дали е работоспособна, въпреки заболяването си.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кървав ужас с черен Мерцедес на софийския булевард на смъртта Черни връх
Next: Говори бащата на убития пръв български милиардер

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.