Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лена Бориславова отпътува от България! Пусна снимка от
  • Новини

Лена Бориславова отпътува от България! Пусна снимка от

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
elnlanlavaerasi.jpg

Кадър Лена Бориславова, ФБ

Лена Бориславова изненадващо изчезна от публичното пространство, но се появи внезапно в социалната мрежа.

При това на много любопитно и историческо място – Огледалната зала в Двореца Версай край Париж.

Тя позира сама на снимката и изглежда доста по-свежо, отколкото по време на бурната си, но кратка политическа кариера.

Не изпускай тези оферти:

Не е ясно с кого е в Париж, но вероятно е с годеника си Мирослав Иванов от „Продължаваме промяната“.

Още преди месец тя обяви, че няма да е кандидат-депутат от „Продължаваме промяната“.

Бориславова имаше огромно влияние не само върху бившия премиер, а и върху цялата парламентарна група.

Версайският дворец, наричан накратко Версай е дворец, бивша резиденция на френските крале, откакто Луи ХІV премества там седалището на правителството (1682) до началото на Френската революция (1789). Намира се в град Версай, днес предградие на Париж, регион Ил дьо Франс.

До 1661 г. е обикновена ловна хижа, използвана понякога от Луи XIII. Строителните работи по сградата започват още в началото на управлението на Луи ХІV.

Когато дворецът става достатъчно голям, той премества тук двора си и всички централни държавни органи. Традиционно се приема че това се дължи на петте размирни години, наречени Фронда (1648 – 1653), когато парижани няколко пъти въстават против кралската власт.

Постепенно Версай и неговите градини се превръщат в цялостен комплекс, с други дворци (например Трианон) и стават пример за останалите европейски владетели.

Луи XV продължава да развива и разширява двореца, свой принос има и Мария Антоанета. Тук са сключени мирните договори през 1783 и 1919 г., а през 1871 г. в Огледалната зала е обявено създаването на Втората германска империя.

Световна популярност имат Огледалната зала, кралската опера, галерията на битките и кралските апартаменти.

Още политика:

Провалените политици от прехода имат план да върнат България назад, но вместо това ще получат правосъдие, зарече се съпредседателят на ПП Кирил Петков. Той и Асен Василев дадоха брифинг на пред затвора в София.

„При нас дойде сигнал за злоупотреба с одита на проекти за милиони евросредства. Този сигнал е свързан само с евросредства, което означава, че може да бъде разследван от работеща ангикорупционна комисия и европейската прокуратура“, обясни Кирил Петков. Той уточни, че става въпрос за евросредства, които са се раздавали в годините на управлението на ГЕРБ.

Заради това ПП внася сигнал в прокуратурата.

„Информацията която имаме лесно се проверява и то тях, ако не са били информирани, могат да го направят и днес“, коментира Петков.

Според Асен Василев след изборите трябва да има истинска прокуратура, а не прокуратура под контрола на Иван Гешев.

„Лаура Кьовеши за тези 6 месеца, пред които работи Европейската прокуратура направи една осъдителна присъда, а нашата няма нито една за корупция по високите етажи на властта“, упрекна той.

Относно ареста на лидера на ГЕРБ, той коментира, че са били предадени над 400 страници доказателства.
„И там са записани свидетелски показания как Васил Божков е влизал в кабинета на министъра на финансите с евро и пури и е излизал без тях. Всичко това отиде при прокуратурата и тя каза – няма данните за престъпления и няма да разследваме“, посочи Василев.

Той отсече, че в България трябва да има истинска антикорупционна комисия, а Кирил Петков добави, е законът за нея за бъде един от първите в новия парламент.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекар от Варна преглежда пациенти с 1,9 промила алкохол
Next: Унищожителен удар! Брутален атентат срещу български държавник! Изпепелиха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.