Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лена Бориславова разкри какво й е причинил Слави
  • Новини

Лена Бориславова разкри какво й е причинил Слави

Иван Димитров Пешев март 11, 2023
hasykaskdoasdlaskd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

кадър: Бтв

Цената, която платих е личното ми пространство. Не съм се оттеглила, слязох от екран и използвах това, за да свърша много полезни неща за каузата на „Продължаваме промяната“. Това заяви Лена Бориславова в ефира на bTV.

По думите ѝ тя е била обект на ударите срещу нея като жена, а не като политик, защото опонентите им са в политическа немощ.

Що се отнася до песента на сценаристите на Слави Трифонов тя заяви, че на никого не пожелава да е на нейно място, когато я е чула. „Има си установен законов ред, без лоши чувства – ще видим какво ще реши съдът. Това не е първото дело срещу Телевизия 7/8, няма и да е първото спечелено дело“, категорична бе тя.

Бориславова заяви още, че трябва да се дава пример, че независимо от атаките има по-важни неща от тях и щом имаш отбор, с който да ги направиш – то атаките не са важни.

Запитана за кадрите ѝ с Кирил Петков от едно стълбище, тя заяви: Категорично заявявам, че отношенията ни с г-н Петков са изцяло служебни, а това е един грешен ъгъл, който бе използван за манипулации.

Що се отнасят до критиките на Иван Христанов и на Александър Дунчев, тя заяви, че каузата на ПП е да увеличават отбора с компетентни хора, които могат да решават проблемите на държавата и на хората в нея.

 

„ГЕРБ се държат така сякаш не знаят, че те са управлявали последните 12 години в България. Те се опитват да боравят с метода на страха – говорят за криза, за хаос, за разруха. Ако погледнем цифрите – имаме 164 работни дни и успяхме да вдигнем пенсиите, успяхме да вкараме страната ни в положителна класация на ЕС.

Убедена съм, че България се промени. Явяваме се обединени на тези избори, за да довършим задачите, които сме си поставили. Ние сме тук, а не сме в държави, които се живее по-добре, защото вярваме, че спасението няма да дойде отвън, категорична е Лена Бориславова.

За първи път, още в началото, социологическите агенции не могат да измерят подкрепата, която имаме. Нашето убеждение е, че ще бъдем първа политическа сила. Това са избори, които могат да променят следващото работещо правителство в България, отсече тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Алекс Сърчаджиева: Много ме боли, Иване! Ужасяваща е липсата ти… Честит рожден ден!
Next: Спиращи дъха кадри. Побеля от градушка в част на България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.