Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лили Иванова позлати икономката си, Мария има пълни стаи с дарове от примата
  • Новини

Лили Иванова позлати икономката си, Мария има пълни стаи с дарове от примата

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2023
gdfutjhfgjghjytjty.png

Мария не си тръгва с празни ръце от дома на примата

Няколко стаи, пълни от пода до тавана с дарове от Лили Иванова, почиства и подрежда в къщата си в софийското село Яна Мария, бившата икономка на примата, видя „България Днес“. 72-годишната жена стартира в края на миналата седмица голямо есенно сортиране на подаръците, за да бъде готова за зимата.

Мериносови одеяла, купени в чужбина, маркови и бутикови якета, панталони, бельо, маратонки, ботуши, фини порцеланови сервизи и домакински уреди – това е материалният израз на доброто разположение на естрадната звезда към нейната ексдомашна помощница. Мария прелива от щастие пред елегантната постеля за домашни любимци, подарена й от примата специално за кутрето Васко.

За съжаление четириногото наскоро падна жертва на местни бабаити, които тровят и убиват от години кучета в Яна, научи „България Днес“. Мария още е безутешна за загубения домашен любимец, а Лили била до нея в мъката й, защото самата изпълнителка на „Ветрове“ обожава кучета и още не може да прежали легендарния си бял пудел Тото.

 

Преди да се озове в кухнята на поп иконата, родената в Криводол Мария е служител в Дома за ветерани на изкуството и културата в столичния квартал „Захарна фабрика“, разказа самата тя.

Там се запознава с Магда, по-голямата сестра на Лили Иванова, която работи в администрацията на Дома. Роднината на топпевицата харесала чевръстата жена и я препоръчала на прочутата си сестра, която дълго време не случвала на икономки. След срещата си с Мария обаче и особено след като се убедила в нейното старание, преданост и дискретност, естрадната легенда се привързала към нея и с повод и без повод започнала да й показва, че е нужна и ценена.

 

„Лили си беше напатила от готвачки и домашни помощници, затова подхождаше много резервирано към всяка нова кандидатка. И всички бяхме изненадани, когато Мария влезе в дома й“, разкриват хора от близкото обкръжение на примата.

По думите на ексикономката й изпълнителката на „Панаири“ дори й отишла през лятото на свиждане в столичната болница, където Мария бе хоспитализирана заради камъни в бъбреците. Звездата влязла тихо като всички простосмъртни хора в отделението, наметната с халат, с маска и калцуни. Разбира се, появата й не останала незабелязана от персонала и пациентите, които не можели да повярват, че знаменитата певица е дошла да види своя позната.

Криводолчанката, преселила се от столицата след смъртта на съпруга си Митко в бащината му къща в Яна, вече над година съветва Лили Иванова да не ходи с високи токчета из покоите си, а да остави нозете си да почиват след концертите. На сцената поп иконата стои права с часове, а след това се оплаквала от болки в краката, твърди Мария. Тя довери, че пословично упоритата й ексработодателка се вслушала в напътствията й и в домашни условия вече се движела с удобни маркови маратонки.

За жалост, Мария вече няма възможност да се грижи за домакинството на великата изпълнителка покрай ангажиментите със селската си къща и малката си правнучка Мая. Но Лили редовно я кани в мезонета си и почти никога нейната бивша домашна помощница не си тръгва с празни ръце.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: С този Дамски каприз се гощавахме на всеки празник – лесно, бързо и супер вкусно. Ето рецептата, за всички, които го помнят
Next: Мистерия с Тошко Йорданов, замесен е и известен ТВ водещ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.