Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лична лекарка поиска такса за записване на час за 9-месечно бебе: Така съм преценила!
  • Новини

Лична лекарка поиска такса за записване на час за 9-месечно бебе: Така съм преценила!

Иван Димитров Пешев март 10, 2023
zzzdashoasyasdpasodas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Майка на 9-месечно бебе е платила такса при личния лекар на детето в размер на 7.80 лв. Жената твърди, че не е била предупредена, още повече че деца не заплащат потребителска такса, предаде Нова телевизия.

Миналата седмица в четвъртък Елена Вътова води 9-месечната си дъщеря Михаела-Ивет на задължителна консултация при педиатър за деца под 1 година.

“Бях много неприятно изненадана от факта, че трябва да заплатя и то 7.80 лв.”, каза майката.

На нея било казано, че новите правила ще влязат с началото на новата година, но досега не й се налагало да плаща такава такса.

Впоследствие разбрала, че педиатърката им е сключила договор с фирма за записване на часове, а таксата за това е 1% от МВР – или 7.80 лв., разказва майката. Това означава, че вече и преглед на дете ще бъде с потребителска такса.

“След прегледа на детето лекарката ми каза, че трябва да платя потребителска такса. Върнах се до дома си за пари и й занесох 2.90 лв. Бях още по-възмутена, когато тя ми каза, че таксата вече е 7.80 лв.”, казва още жената. След този случай Вътова решава да провери сама дали увеличението на потребителската такса е влязло в сила.

Педиатърът д-р Красимира Косева обясни пред NOVA, че това е административна такса, която е въведена в нейната практика от Нова година. “Първото посещение на майката беше през януари, когато тя е подписала договор, че е съгласна с административната такса. Тогава не съм й взела такса.

Такава ми е практиката – когато хората се информират не взимам такса, на второто посещение хората вече са използвали административните услуги, затова съм взела и въпросната такса”, обясни лекарката.

Административната такса не е такса за преглед, поясни тя. “Прегледът винаги е бил безплатен. Това не е такса за преглед. Срещу административната такса пациентите имат възможността да контактуват с човек, който раздава часовете, не само с електронна платформа, както беше преди това”, каза още д-р Косева.

А таксата от 7.80 лв. е по нейна преценка. “Това е 1% от минимална работна заплата. Така съм преценила. Все пак аз съм търговско дружество и на базата на разходите, които калкулирам – това е цената”, посочи тя.

Майката Елена Вътова твърди обаче, че при подписването не й е казано каква ще бъде текста. Не са й предоставили и копие. Казано й е само, че и съпругът й трябва да подпише документа.

“Нищо не ми е обяснила. Нито ми е дала възможност да откажа да подпиша такива документи. Явно е моя грешката и сега си понасям последствията”, каза Вътова, която е категорична, че повече няма да посещава кабинета на д-р Косева, дори и това да се случва безплатно без записан час.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Андреа проговори за Кубрат и майката на децата му: Ще стане грозно
Next: Бях в студиото на Стани богат, наше момче стигна до въпрос за 100 000 лева – знам кога ще излъчат епизода

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.