Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лично Гешев съобщи за жертвата на Симеон Велики! Мелето е страшно!
  • Новини

Лично Гешев съобщи за жертвата на Симеон Велики! Мелето е страшно!

Иван Димитров Пешев септември 29, 2022
gehashasbasvas.jpg

Главният прокурор Иван Гешев коментира инцидентите

Отново смърт на пътя. 22-годишна жена от Шумен загина, след като в автомобила й се блъска млад шофьор с висока скорост. 18-годишният шофьор е седнал дрогиран зад волана.

След катастрофата в болница е приета и спътницата на загинала жена. В София пък такси с мигранти се заби в пункт за годишен технически преглед.

Фаталният удар между двете коли става на кръговото кръстовище на шуменския булевард „Симеон Велики” около 21 часа и 18 минути. Тогава 18-годишен шофьор кара под въздействието на амфетамини, отнема предимство и се забива в лек автомобил.

Не изпускай тези оферти:

“Ударът е бил изключително тежък. Двата автомобила са намерен на над 50 м мястото на удара”, обясни Делян Димитров, прокурор в Окръжната прокуратура в Шумен.

В ударената кола са пътували две жени – едната, на 22 година, загива, другата е приета в болница с наранявания. Шофьорът, предизвикал катастрофата, има книжка от 5 месеца. През това време вече е бил глобяван. Той е задържан, предстои да бъде и обвинен.

“Къде виждате държава? Може би виждате държава това, в това, което се е случило снощ, че отново дрогиран шофьор с висока скорост уби 22-годишно дете в Шумен”, коментира главният прокурор Иван Гешев.

Бившият заместник-вътрешен министър Филип Гунев казва, че проблемът не е в закона, а в прилагането му.

Още криминални новини:

Единственият син на певицата Софи Маринова – Лоренцо, изчезна и никой не знае къде е, дори близките му приятели, след като името му бе замесено в трафик на мигранти.

От няколко дни абсолютно никой не е виждал очите на наследника на ромската перла. Телефонът му е изключен, не е активен и в социалните медии.

Наследникът на Софка, който също е музикант, не бил открит на постоянния си адрес в Етрополе преди дни, съобщиха от МВР, пише Блиц.

Според слуховете той рядко се прибира в родния си град, прекарва повече време в София, но в последните дни никой от компанията му не чувал ни вест, ни кост от Лоренцо.

В същото време стана ясно, че синът на Софи Маринова е обявен за общодържавно издирване от районното управление в Етрополе.

В края на миналата седмица 21-годишният арестант Иван С., който бе задържан да прекарва група бежанци край Русокастро изтипосва пред разследващите, че синът на Софи е замесен в схема прекарване на мигранти.

Пред разследващите, Иван твърдял, че синът на Софи Маринова го взел от строителен обект в София, качил го на БМВ-то и закарал до Дебелт. На входа на селото, колата е спряна от патрулен автомобил и имената на двамата са записани в списъка на проверявани лица.

Иван С. твърди, че Лоренцо го оставил в Дебелт, дал му ключовете за джип „Сузуки Витара“, който бил с пълен резервоар и GPS точка, от която да вземе бежанците, както и указания за обратното връщане до София.

Иван качил нелегалните, но не е бил предупреден, че вече има нов пункт за проверка край Русокастро, където е станал лесна плячка на граничните служители.

21-годишният общ работник в строителството от София обявил пред разследващите, че ще разкаже всичко, защото бил ядосан, че пратен като пушено месо – неподготвен и подведен.

МВР са предприели мерки незабавно да разпитат Лоренцо, но той не бил открит на постоянния си адрес. Софи Маринова и мъжа й Гринго не давали обяснения къде е 20-годишният младеж. Телефонът му също не отговарял.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Уволняват Софи Маринова от Звездите в нас?
Next: Невероятна история: Мъж взе от земята паднало билетче и сега е милионер

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.