Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лора Крумова остана без думи от мъка в ефира на Нова, шокиращ обрат в студиото
  • Новини

Лора Крумова остана без думи от мъка в ефира на Нова, шокиращ обрат в студиото

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2023
fsdhkdfgkmhfgkmhdkmfghgf.png

Неочакван обрат последва в ефира на Нова телевизия.

 

В предаването „На фокус“ бе анонсирано, че гост в студиото ще бъде майката на убитата жестоко Евгения, а поводът е освобождаването на Пламен Владимиров от ареста през изминалата седмица.

Когато обаче тя трябваше да влезе в студиото, Лора Крумова взе думата:

 

„Майката на Евгения трябваше да е тук, но тя се е почувствала изключително зле и не може да се появи в ефир“, призна тя и добави, че вместо нея ще присъстват адвокатът й и един техен семеен приятел.

„Семейството на Евгения е съсипано. След толкова тежка съдебна битка, такъв шок дойде с освобождаването на свекъра на Жени“, каза Георги Георгиев, семеен приятел.

В студиото бе и адвокатът на семейството Ивайло Найденов.

„За мен законодателят е предвидил, че при такава тежка присъда, мярката е задържане под страна и правилно Пламен Владимиров бе задържан. Това, което зная е, че  Апелативен съд се е позовал на неговото здравословно състояние.

 

То обаче е коментирано вече, както и на по-ранен етап на производството. Той е бил с това здравословно състояние тогава, когато е следял снаха си. Той е бил в това здравословно състояние, когато е помагал на сина си да я увият във фолиото и когато е изхвърлил трупа“, каза той.

„За мен вината на Пламен Владимиров е по-висока дори от вината на Орлин Владимиров. Орлин – да, той върши едно престъпление, но Пламен е знаел. Имал е разговори със сина си. Пламен не го е спрял“, заяви адвокатът.

„От тези доказателства, които са събрани до момента, година и половина преди това престъпление, Орлин е коментирал със свои приятели, че ако Евгения се разведе с него, ще я убие. Орлин е комуникирал с баща си – ходил е сутринта до Перник по теза, че трябвало да носи книги.

 

Това е само една защитна теза. Той е комуникирал тогава с баща си. Хитро телефоните не са били с тях и клетките не са засечени“, каза още Найденов.

Георги Георгиев призна, че Орлин много се е прикривал и никой не е подозирал, че може да посегне на Евгения.

„Той не е издавал никакви признаци за наченки на подобно деяние. Евгения не се страхуваше от него“, каза той.

По думите му детето на Евгения и Орлин е много травмирано, то е първи клас.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето кои са нормалните стойности на кръвното според възрастта и пола (ТАБЛИЦА)
Next: Скръбна вест: Почина емблематичен фен на Левски

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.