Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лоша вест за парите ви в банките, обяви човек от ГЕРБ
  • Новини

Лоша вест за парите ви в банките, обяви човек от ГЕРБ

Иван Димитров Пешев април 4, 2024
sdfvfdsbfdnghnhgfmhj.png

Асен Василев измисля „постиженията“, Венко Сабрутев изготвя графиките, а Кирил Петков ги представя, заяви депутатът от ГЕРБ

„През последните две години средната работна заплата наистина нараства номинално, но заради инфлацията реално няма увеличение“, заяви депутатът от ГЕРБ Красимир Вълчев.

Той коментира твърденията на финансовия министър Асен Василев, според когото през последните години има истински ръст на доходите, когато той е начело на финансовото министерство.

„Вижда се, че в периода 2010-2012 година СБРЗ расте средногодишно с 6,35%, а в периода 2022-2023 г. – с 0,89%. Номинално последните две години СБРЗ нараства повече, но заради инфлацията реално няма увеличение“, заяви Вълчев.

Той обвини Василев, че е предложил политика на измамническото богатство.

„Лъжат те, че ти дават, а те ограбват. Ограбени са всички спестители. Реалната стойност на спестяванията на българите е намаляла с 30 млрд. лева за последните 2,5 години. Надуваш инфлацията, обезценяваш спестяванията, събираш номинално повече средства в бюджета, въпреки че пада събираемостта, увеличаваш номинално харчовете и се хвалиш на избори, че си увеличил доходите. Това е измамническата бюджетна политика на Асен Василев“, категоричен е депутатът от ГЕРБ-СДС.

В тази връзка, според Вълчев, така наречената политика на „стабилната бедност“ е за предпочитане. „Тази политика осигуряваше реален ръст на доходите и среда на бизнеса да расте и инвестира. Защото по-високите заплати и доходи идват от растежа на бизнеса, а не от шарлатании“, добави законодателят.

Той със сарказъм коментира и разпределението на задачите по популяризиране на главоломния напредък от управлението на ПП-ДБ – Асен Василев измисля „постиженията“, Венко Сабрутев изготвя графиките, а Кирил Петков ги представя, като човек с най-добри презентационни умения и доказан продавач на нови продукти. „Слушам ги и как рязко са вдигнали доходите и пенсиите. Разбира се, говорят само номинално и забравят за инфлацията. Надявам се следващия път, когато започнат да хвалят в някое студио, водещият да им напомни, че най-висок номинален ръст на доходите имахме през 1996 година. И най-нисък реален“, припомни Красимир Вълчев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В Лидл, Кауфланд и Билла голяма промяна на касата с влизането на еврото
Next: Синоптичка: Снежната покривка ще достигне 70 сантиметра

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.