Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лоши новини за зрителите: Гала е пред изгонване?
  • Новини

Лоши новини за зрителите: Гала е пред изгонване?

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2023
gsgldfkdfkhdkfghkfghfg.png

С всеки изминал месец на любимата сутрешна телевизионна водеща Гала животът и професионалната кариера стават все по-трудни, научи NEWS2.BG

Собствениците на Нова телевизия са подпукали лицето на предаването „На Кафе“ за рейтинг, който обаче се изкарвал вече почти невъзможно.

Гала прави какво ли не, за да задържи зрителския интерес. Дори клюките за нея помагат за това, но повярвайте – в ерата на телефоните е много трудно да накараш човек да гледа телевизия.

Голям проблем на Гала е, че тя вече докосна тавана и трудно може да го пробие.

Пътят е само един – надолу.

И Гала прави всичко възможно да забави падането – готви, прави се на остроумна, влиза в студиото с мотор, какво ли не, само и само, за да е интересна.

Но Нова телевизия е категорична: падне ли още малко рейтинга на Гала, българския зрител може да се прости с нашенския вариант на Опра Уинфри.

Тв ветеранката Гала има нов конкурент за рейтинг и това е собственият ѝ мъж Стефан. От няма и месец партньорът на водещата на „На кафе“ се опитва да ѝ вземе хляба, като води свое собствено предаване по конкурентна на Нова телевизия. Не се знае дали блондинката е съдействала той да получи назначението, или мъжът ѝ е успял да се уреди сам зад гърба ѝ. Тя обаче не била особено щастлива от новото му професионално амплоа.

„И Стефан ми е конкуренция, който започна да води срещу мен в друга телевизия. Всичко ми е конкуренция. В БГ+, преди се казваше „Българе“. От две седмици е точно срещу мен. Аз почвам половин час преди него, той е от 10 ч. И той води нещо като магазинен блок“, оплаква се Гала. Тя е вече 23 години част от Нова телевизия и от 15 на екран заедно с „На кафе“. Несменяемата телевизионерка обаче продължава да недоволства, че заради кариерата ѝ страдал личният ѝ живот. „Лишавам се от много удоволствия и приятни изживявания. Подчинила съм и семейството си на това. И със Стефан никъде не ходим през седмицата. Вечер се затварям в едната стая, за да не ми пречат телевизори. Не искам нищо да ме разсейва. Начинът, по който живеем – и хората около мен, и близките ми, е подчинен на моята работа“, жалва се Гала, пише „Ретро“.

Преди години Стефан бе и неин екранен партньор в „На кафе“, но стажът му там приключи бързо и продуцентите на шоуто се лишиха от неговото присъствие, тъй като зрителите се вдигнаха яростно на бунт, че предаването се е превърнало в шуробаджанащина.

Телевизионната двойка продължава да живее на семейни начала, но без брак. От сантименталност.

Гала е споменавала в ефир, че би искала да се види като булка, Стефан обаче още не се е решил на подобна крачка. От тази година двамата са новодомци, след като си построиха резиденция за чудо и приказ на брега на язовир „Искър“. Вложили в нея над един милион лева, а домът им е като от корица на списание за интериор. По-голямата част от инвестицията обаче дошла от джоба на Гала, тъй като Стефан, макар да се представя като успешен бизнесмен, печелел само от продажба на мед, но не толкова, колкото половинката си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Григор Димитров: Да в Хасково съм, след дългия сезон е време да кажа истината
Next: Червеният конец привлича късмет и пари, но не знаете ТОВА! Ето как да направите възлите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.