Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лоши новини от финансовия министър. Категоричен, Асен Василев поля България с ледения душ за заплатите
  • Новини

Лоши новини от финансовия министър. Категоричен, Асен Василев поля България с ледения душ за заплатите

Иван Димитров Пешев май 31, 2022
vvbababasielvlev.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Няма да бъде повишавана минималната работна заплата от 1 юли след актуализацията на бюджета за текущата година. Така категорично отговори вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев на въпрос на News.bg.

Той говори пред медиите след Националния съвет за тристранно сътрудничество между държава, синдикати и бизнес, обсъдил антиркизисните мерки на кабинета “Петков”.

“Няма да бъде повишавана. Това е, защото е абсолютно неразумно два пъти в годината да се сменя основен параметър, това не осигурява предвидима среда за бизнеса”, лаконично-категоричен бе Василев.

770 лева следвало да бъде минималната работна заплата, изчисли по-рано социалният министър Георги Гьоков. Той и партията му БСП настояват за актуализацията й от месеци.

“МРЗ трябва да е 50% от средната, т.е. 770 лева. Това е възможно. Имаме разбиране от финансовото министерство, но проблемът е, че заради предвидимостта, заради други такива обстоятелства… Тази година вече го направихме от 1 април”, каза той.

И подчерта – в лично качество настоявал за актуализация, защото от 1 януари 2023 година щяло да има още по-сериозен скок на минималното заплащане, което тогава би било още по-неприемливо от работодателите.

Социалният министър Георги Гьоков коментира, че за пенсиите – повишаването им от 1 октомври щяло да бъде “модифицирано”. Държавата не спестявала нищо, просто се стремяла ръстът да е възможно най-справедлив, увери той.

“Ако бяхме приложили първоначалния вариант – 21,6% увеличение на всички пенсии, щяха да се задълбочат разликите между по-старите пенсии, по-малките и по-големите, защото увеличаването на минимална пенсия от 370 лева с 20% и увеличаване на максимална пенсия от 1500 лева е много различно. А сега така е по-справедливо, а парите, които ще отидат за пенсионерите, са същите – не сме спестявали нищо”, допълни Гьоков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Нов обрат с убийството на Алена – намесено е мистериозно писмо
Next: България е потресена, случи се в Монтана: Изверг извърши наимислимо зверство с 45-годишната Илияна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.