Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лъсна истината! Обещанията на Киро се разбиха: България внася по-скъп втечнен природен газ
  • Новини

Лъсна истината! Обещанията на Киро се разбиха: България внася по-скъп втечнен природен газ

Иван Димитров Пешев юни 11, 2022
boesohtaotnkrio.jpg

Обещанията на Петков за евтин газ се разбиха при срещата с действителността. България внася скъп втечнен природен газ, въпреки уверенията на правителството на Кирил Петков, предаде на БГНЕС.

Проверка на медията показва, че цената на втечнения природен газ от САЩ за юни до българската граница е 87,482 долара/мегаватчас или 82,69 евро за мегаватчас.

В същото време цената на газа по формулата от договора на „Булгаргаз“ с „Газпром Експорт“ за месец юни 2022 г. е 74,16 евро/мегаватчас.

Това означава, че втечненият природен газ пристига в страната с 8,53 евро/мегаватчас по-скъпо или с 11,50% по-скъпо от газа от „Газпром“ за месец юни.

Тези данни опровергават твърденията на премиера Петков и на неговия началник кабинет Лена Бориславова, които в рамките на по-малко от 12 часа дадоха разнопосочни изказвания за стойността на синьото гориво.

На 15 май сутринта госпожица Бориславова заяви, че: „цените ще бъдат 3 или 4 пъти по-ниски, отколкото тези на „Газпром“. А вечерта премиерът я коригира, че цената на газа от САЩ ще бъде еквивалентна на тази на руския монополист. „За мен беше важно цената да бъде равна или по-добра от тази на „Газпром“, подчерта тогава Петков.

Оказва се, че цената не е еквивалентна, а дори е по-скъпа. Самият Петков няколко дни по-късно на брифинг в МС след визитата си в САЩ остана безмълвен на поставения от БГНЕС въпрос, откъде идва противоречието между него и Лена Бориславова.

Друг въпрос, който така и не получи задоволителен отговор, макар че не би трябвало да има нищо скришно, е къде ще бъдат разтоварени двата танкера с ВПГ, които бяха договорени от Петков. Единствено той обяви датите на тяхното пристигане: 8 и 23 юни. Оттогава властта мълчи като „комунист на разпит“ по този въпрос. Предполагаше се, че „синьото гориво“ ще влезе у нас през Гърция, като за целта се използва терминала за ВПГ в Ревитуса.

В действителност ВПГ идва в България през Турция по една доста сложна схема, която по-скоро говори за посредничество. Самата схема изглежда по следния начин „Булгаргаз“ продава газа на турската компания БОТАШ, а БОТАШ го пренася през турската система и го продава на… „Булгаргаз“ на точката Странджа 1/Малкочлар.

Относно определената на 9 юни от КЕВР регулирана цена (миксиран газ от достъпните източници) в размер на 141,28 лв./мегаватчас. Ако „Булгаргаз“ получаваше газа по договора с „Газпром“, регулираната цена (на микса) за вътрешния пазар би била 127,71 лв./мегаватчас.

За да постигне благоприятна цена на „синьото гориво“ България трябва да подпише дългосрочен договор, подобен на този, който имахме с „Газпром“, но с друг различен доставчик, за да има истинска диверсификация. Това обаче е много трудно, защото към този момент повечето от вероятните доставчици нямат необходимите количества, макар и страната ни да не е голям консуматор.

Жалкото е, че нашите управляващи не търсят алтернативи и това се вижда от техните изказвания. Пред бизнеса и потребителите вицепремиерът и финансов министър Асен Василев още от първия ден, в който Русия спря газа ни, чертае светлото бъдеще на 20 милиарда куб.м. газ, които могат да преминават през България от Юг на Север. На въпрос на БГНЕС откъде ще дойдат тези количества или поне 2 милиарда куб.м., които остават като махнем 1 милиард азерски газ, който все някога ще трябва да получим, но все още незнайно кога, Василев отговори, че се разговаря със страните от Северна Африка и Персийския залив.

Бориславова в злополучната си изява от 15 май сподели, че: „Правителство продължава да обсъжда допълнителни варианти за доставки с Туркменистан, Египет, Турция“.

Всичко това е много хубаво, но нито един от тези региони и държави не може скоро да ни достави газ, колкото и да го искаме. Нито Египет, нито Катар имат свободни количества. Същото се отнася и до Азербайджан. Всичко е договорено за години напред и за да дойде природен газ от там, трябва да се започне добив от нови находища, процес, който стартира, но са нужни години, като тук говорим за времеви хоризонт след 2025-2027 г. Туркменистан има газ, но няма как да го достави на Европа, така че самото му споменаване като държава е свидетелство доколко сериозни са намеренията на нашите властимащи.

Единствената възможност за нас си остава Азербайджан с неговите 1 милиард куб.м. газ. Но тук се сблъскваме с един сериозен проблем – липсата на тръба. Строителството на интерконектора България-Гърция се забави и вече никой не се ангажира с конкретен срок – дали ще е 1 юли или 1 септември, всички стискат палци. От компанията оператор на газовата връзка „Ай Си Джи Би“ заявиха за БГНЕС, че се надяват тя да бъде завършена този месец, както са и политическите изказвания, но и те оказват да посочат точна дата.

Министърът на външните работи на Азербайджан Джейхун Байрамов постави точка около многобройните спекулации как може да получаваме азерското „синьо гориво“. По време на визитата си у нас, която се състоя на 31 май, той заяви пред БГНЕС: „България ще започне да получава газ от Азербайджан, когато бъде завършен интерконтеконекторът с Гърция“.

Със завършването на интерконектора, което всички очакваме да стане по-скоро по-рано, отколкото по-късно през втората част от тази година, частта от споразумението, която се отнася до доставките на газ до България, ще бъде изпълнена, добави външният министър на Азербайджан.

Повечето експерти са единодушни, че българите не трябва да хранят големи очаквания относно това, че азерският газ, който може би ще получим през следващите месеци, ще бъде толкова евтин, колкото беше преди месеци. По простата причина, че формулата не неговата цена е свързана с тази на петрола с отлагане във времето от 6-9 месеца, а през този период тя беше вече достатъчно висока.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пряко предаване от брега край река Тунджа, извадиха тялото. Откриха мъртва Цонка Панова, ето какво разкриха разследващите
Next: Самолетът нарушител имал камера, която излъчвала полета в реално време

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.