Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Любен Дилов показа внучката: Извънземна е, не знам с какво я заслужих
  • Новини

Любен Дилов показа внучката: Извънземна е, не знам с какво я заслужих

Иван Димитров Пешев септември 11, 2022
slalshlaslhas.jpg

“Извънземната Адриана Дилова изпълва две земни години днес! Още не знам с какво съм я заслужил, но огромни благодарности и любов за Stanislava Levterova и Ivan Dilov”.

С този пост във фейсбук Любен Дилов-син оповести рождения ден на внучката си. Гордият дядо е добавил артистична снимка на детето и хаштаг #granddaughter.

 

Не изпускай тези оферти:

Адриана е дъщеря на най-голямото от трите деца на Дилов – сина му Иван, има и близнаци Мила и Павлин.

Преди появата на Адриана Любо Дилов се шегуваше, че е заплашил трите си деца, ако скоро не го зарадват с внуци, той да ги изненада с брат или сестра.

 

 

 

Още от Любен Дилов-син:

„В ситуация на класически анекдот сме. Песимистът казал: По-лошо не може да стане, а оптимистът отвърнал: ааа, може, може! Надявам се на изтрезняване и вразумление на политическия елит. Особено на доскоро управлявалите. Не може да не си дават сметка какво причиниха!“

Това заяви кандидат депутатът Любен Дилов-син пред flagman.bg в прогнозата си за бъдещото 48-мо Народно събрание.

 

Дилов отчита, че при липса на съгласие, освен икономическата, енергийна и политическа криза, ще влезнем и в конституционна. Има ред избори, дефинирани в конституцията, които изискват повече от половината депутатски гласове… Той е категоричен, че без редовно правителство наистина ще изпаднем в състояние на необратимо свободно падане.

Дилов допълва, че най-добрата формула за излизане от тази ситуация е ГЕРБ и партньори, тъй като партията водена от Бойко Бориков е показвала, че може да се справя с кризи.

„Надявам се, че разумът на по-старите политически играчи може да се предаде по въздушно-капков път и на новите (защото новите опитаха по полов път и не се получи много добре). Проучванията към момента показват, че без ГЕРБ е невъзможно да има мнозинство и редовен кабинет. Но…в крайна сметка ще се произнесе народът. Ако му харесва това, което му се случи за последните 6 месеца, да продължава с т.нар. промяна“, заяви още той.

По повод думите на ПП и ДБ, че ГЕРБ не се бори с корупцията, подкрепят главният прокурор Иван Гешев и искат „пенсиониране“ на Бойко Борисов, Дилов заяви, че всичто това се основава на предположения

„Ние не сме подкрепяли Гешев, а конституционно определеното разделение на властите, в което г-н Христо Иванов се кълне. При лидерите на Промяната е по-различно – те не четат и не зачитат много-много Конституцията, както е известно.

Впрочем господин Гешев беше избран точно по правилата от последната реформа на г-н Христо Иванов.

Тези партии не могат да определят кой ще е лидер на ГЕРБ.

Представете си, дори ние в Гергьовден не можем да определим кой ще е лидер на ГЕРБ, на ДБ или на Промяната. Това си е работа на самите партии. Но ако мислят как да излезем от кризата, в която ни вкараха, редно е да изберат съвсем друг подход.

На търсене на общи идеи и действия, а не на демаркации. Такива общи идеи са върховенството на закона, защитата на вече направените външнополитически и цивилизационни избори, защитата на обикновените хора от развихрилата се инфлация и енергийна криза.

Предлагам първо да отговорим на въпросите на хората: какво ще ядем, с какво ще се топлим, колко ще ни струва… И ако отговорим задоволително и ни остане време, да се върнем на темата за лидерството в отделните партии“, заяви още Дилов.

Кандидат-депутатът допълни, че предстои тази седмица да се подпише и официалното споразумение между ГЕРБ и „Гергьовден“.

И в тези избори Дилов е кандидат-депутат от Бургас. „Гергьовден“, а Димитър Николов беше младата надежда на СДС. Цялата нова политическа история на Бургас ми е станала нещо като генна памет, както и проблемите на града и малките общини.

Парашутист би могъл да ме нарече някой, който отскоро се занимава с политика, така че не се обиждам. Но е важно да отблежа, че идеята Жечо Станков този път да води листата е изцяло наша, на „Гергьовден“.

И горещо подкрепена от местния ГЕРБ. Даже срещнахме известна съпротива на централно ниво в ГЕРБ. Но наложихме виждането си, че в момента най-важното за района е да не позволим централната правителствена криза да се прехвърли в общините.

Да запазим Бургас като витрина на успешното самоуправление и – най-важното – да се преборим с тежкото неглижиране на Бургас, което Промяната наложи. Всеки наш проект беше умишлено спиран и саботиран.

За тези задачи трябват истински местни патриоти, хора, които и насън да ги бутнеш знаят приоритетите на района. Такива вън от съмнение са Галя, Жечо, Стефана, Адам, Андрей, Митко Брадата…цялата ни листа! Тя е страхотно регионално балансирана и съставена от взаимно допълващи се професионалисти“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Президентът Радев е оказал помощ на Динко
Next: Михаил уби с нож красивата си любовница Мария пред гаджето й, наръга и него!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.