Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Любо Нейков в депресия след провала на шоуто си
  • Новини

Любо Нейков в депресия след провала на шоуто си

Иван Димитров Пешев май 16, 2022
libubobaoboa.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Премиерата на най-новото телевизионно предаване „Дъ Шоуто“ по Би Ти Ви удари дъното по рейтинг. Продуцентът на предаването Любо Нейков тежко преживявал погрома и критиките на тв аудиторията и актьорската гилдия, които още след дебютния епизод го заляха с обиди.

„Плюе си на името с тази халтура. Слаб сценарий, приличащ повече на творческа самодейност от училищна група“, пишат възмутени зрители. Освен Любо на сцената на новото предаване се изявяват и други доказани артисти като Тончо Токмакчиев, Христо Гърбов, Филип Аврамов, Ненчо Илчев, Петьо Петков-Шайбата и Рада Кайрякова, които също не срещнаха одобрението на зрителите. В интернет вече текат залагания колко време ще се задържи вечерното предаване на малкия екран, като най-оптимистичните прогнози са до средата на лятото.

Много тв звезди също скочиха срещу предаването на Нейков. „Рибата се вмирисва откъм главата. Телевизионните предавания се вмирисват откъм продуцента“, написа Къци Вапцаров по този повод. „И „Дъ Шоуто“ има своя ТЪПаргет, който се кефи на подобно нещо“, допълни водещият с дълъг стаж в телевизия Иво Танев.

„За „Шоуто на канала“ някога имаше оправдание. БНТ нямаха много пари за ентертеймънт и освен това шоуто все пак отдавна не се излъчва. За „Комиците“ също имаше оправдание – беше едно от първите предавания на Би Ти Ви. За много предавания, които си отидоха вече, имаше оправдание. Но за днешния дебют на „Дъ Шоуто“ по Би Ти Ви няма никакво оправдание. Убеден съм, че ако събера няколко произволни хора от улицата и пусна камерата на телефона си, ще заснема по-идейно и смешно предаване от това нещо…“, зарече се музикантът Венци Мицов.

На иначе чувствителния Любо не му станало никак приятно, че шоуто му загубило интереса на зрителите още след първия си епизод. За него това е пореден провал, след като на няколко пъти се опита да възроди „Комиците“, но Би Ти Ви все го сваляше от ефир заради ниския рейтинг. Последният му успешен проект е сериалът „Столичани в повече“, след който кариерата му тръгна надолу. Откакто с дългогодишния му съдружник Евтим Милошев разцепиха бизнесите си, Любо остана без продуцентско участие в хитовите поредици на ортака си „Откраднат живот“, „Лъжите в нас“ и „Сървайвър“.


Източник: Ретро

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Схемата вече е наредена, на катапулта е! Няма да повярвате кого лъскат за наследник на Путин
Next: Тончо Токмакчиев изригна срещу комунизма: 10 години чакахме за Лада, как може да се говори, че сега живеем по-зле

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.