Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Любовна драма: 47-г добричлийка даде над 18 бона на разведен лекар, а сега
  • Новини

Любовна драма: 47-г добричлийка даде над 18 бона на разведен лекар, а сега

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2022
sariasmangai.jpg

Жена на 47 години е превела на мъж, представящ се за медицинско лице, над 18 хил. лева за по-малко от месец, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Добрич.

Както БЛИЦ съобщи, потърпевшата е подала жалба в полицията вчера. Между 20 август, когато е започнала да поддържа контакт с непознатия, и 16 септември тя му е превела сумата от 18 417 лева. По случая е образувано досъдебно производство.

Мъжът и жената са се запознали в социалното приложение Инстаграм, уточни пред БТА прокурор Даниел Илиев, говорител на Районна прокуратура – Добрич.

На 8 август мъжът е поискал покана за приятелство от потърпевшата и двамата са започнали да кореспондират всекидневно чрез съобщения. Той се е представил за военен лекар в Кабул, Афганистан, разведен, с две деца, германец по произход.

Не изпускай тези оферти:

Казал е, че майка му е българка, поради което относително добре владее български език, пише „Телеграф“.

Прокурор Илиев обясни, че извършителят постепенно е започнал да „обработва“ пострадалата, като в един момент ѝ е казал, че иска да живее с нея и че ще си купи къща в Добрич, но за целта му трябват пари за документи и самолетни билети.

Така на 25 август 47-годишната жена е започнала да превежда пари на мнимия лекар, до 4 октомври. Вчера, 6 октомври, жертвата е посетила една от банките в родния си Добрич с намерението да преведе поредната сума. Служител на финансовата институция ѝ е казал, че това е измама, и е отказал да извърши транзакцията. След този случай жената се е явила в Първо РПУ, където е подала жалба.

Сумата от 18 417 лева е изпращана поетапно и по различни сметки, като по думите на пострадалата преводите са нареждани в полза на граждани в Румъния и Италия.

Тепърва ще се установява кой е титуляр на сметките и кой стои зад Инстаграм профила „Джеймс“.

Предстои да бъде определен наблюдаващ прокурор, който ще прецени какви действия да бъдат предприети и дали да се използват методите на международната правна помощ чрез европейска заповед за разследване, ако сметките наистина са в чуждестранни банки в държави членки на Европейския съюз, каза още прокурор Илиев.

По думите му разследването ще бъде много трудно и изискващо сериозна професионална подготовка.

Той припомни, че в страната има други подобни случаи, и призова гражданите да бъдат особено внимателни и да не се поддават на машинации.

Още криминални новини:

Убитият таксиметров шофьор е поредната жертва на агресията и институционалната апатия. Това каза в коментар пред БТА главният прокурор Иван Гешев.

Според него поредните три случая случая за последните 24 часа, сред които служител на ГДБОП, хванат да шофира с наркотици на магистрала „Тракия“ до с. Лозен и патрулна кола, която се опитва 300 километра от Ямбол до София да спре автомобил превозващ мигранти, са в резултат на войната на някои политици срещу прокуратурата.

Гешев посочи, че има бум на телефонните измами, които бяха сведени до минимум само за една година. Отново има бити и убити възрастни хора, наркотици се продават по улиците и около училища.

„Преди време казах, че съм бесен. Сега не знам какво да кажа. Колебая се между гняв и безсилие. Сякаш съм в някакво “дежа вю” от 90-те. Времена на властваща престъпност, които смятах за отминали.

Хората не заслужават да им стоварим и този проблем, защото той не е резултат от войната в Украйна или инфлационните процеси в ЕС. Не са виновни и моите колеги от МВР, съда и прокуратурата.

Резултат е от войната на някои политици срещу прокуратурата. Последствие е от съсипването на взаимодействието между институциите, от кадровите чистки, от безумните законодателни промени в интерес най вероятно на престъпността и олигарсите, от демонизирането на съдебната власт“, каза главният прокурор.

Това е само началото, за съжаление, на последствията на това, което някои наричат съдебна реформа, смята той.

„Вероятно утре ще кажат, че виновна е отново прокуратурата, всесилният главен прокурор и съдебната власт. Но истината е, че ние, българите, трябва да си задаваме вече въпросите кой е отговорен. Защото от повече от година прокуратурата заявява, че това ще са само малка част от последствията за българските граждани“, допълни Гешев.

Той посочи, че прокуратурата ще продължи да работи само в интерес на хората в България, но е време „да се опитаме да възстановим правоохранителните институции, взаимодействието между тях и да се направи правна реформа в съответствие с добрите европейски примери, а не в интерес на организираната престъпност, олигарсите и егото на някои, имащи се за политици“.

„Хората ни плащат заплатите, но не могат да направят това, което не прави държавата. Длъжници сме им. Времето ни изтича като пясъчен часовник и утре ще е късно“, посочи Гешев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имала е час с масажист. Мъж се върна у дома и откри убитата си съпруга
Next: Натурално средство чести дробовете като прахосмукачка – Ползва се при бронхити и астма, изчиства слузта при пушачи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.