Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Лют скандал в ефира на Нова тв: Слави Василев заяде Виктор Николаев, последва погром!
  • Без категория

Лют скандал в ефира на Нова тв: Слави Василев заяде Виктор Николаев, последва погром!

Иван Димитров Пешев март 10, 2025
Screenshot_5

България е парламентарна република за щастие. Като цяло позицията на Радев не се различава от неговата позиция от началото на войната. Той винаги взема проруска позиция и повтаря руската пропаганда. Не съм изненадан от думите му в неделя.

Това заяви в ефира на Нова тв полк. Диман Георгиев от Атлантическият съвет.

Радев повтаря путинската пропаганда
„Единствената държава в ЕС, която застава на подобна позиция, това е Унгария. Знаем позицията на Орбан, който от началото на войната взема проруска позиция“, заяви военният.

„Губеща позиция е тази, която отдалечава България от нейната принадлежност в ЕС. Всяка позиция, повтаряща путинската пропаганда ни отдалечава от това“, смята Георгиев.

„Който не се въоръжава и не си храни собствената армия, храни нечия чужда армия“, констатира той.

В студиото бе и политологът Слави Василев:
„Това не е позиция на Орбан или друг, а реалност такава, каквато се вижда – Украйна ще загуби тази война, а Русия ще спечели. Нима Тръмп е прокремълски? Вижда, че Украйна е в задънена улица. Тя е вкарана там от хора, които твърдят, че светът е черно и бяло. Интересите ни не са да се идентифицираме с губещата позиция. Губещо е да кажеш, че ще подкрепяме Украйна до дупка. Радев е реалист.“

„Ако има един човек, който се е грижил за българската отбрана през тези години, това е той. Почти няма КСНС (Консултативен съвет за национална сигурност) проведен при него, без той да е настоявал за превъоръжаване“, категоричен е политологът.

По думите му Планът за възстановяване (ПВУ) не съдържа тези 800 млрд. за отбрана.

„Ние трябва да се съобразяваме с реалността, а тя е, че Украйна ще загуби, а териториите, които Русия е взела, никога повече няма да бъдат украински“, смята той.

„Българската национална стратегия за отбрана копира това, което се казва в ЕС, затова в нея пише, че има заплаха за страни в Европа от Русия и конфликт в Черно море“, на мнение е Василев.

„Френският президент е на позицията, която винаги е заемал по отношение на Украйна. Той не е прав. Стремежът на тези лидери, които непрекъснато повтаряха, че Украйна трябва да победи и това е въпрос на живот и смърт. Украйна няма да победи, а Путин няма да нападне членка на НАТО или ЕС. Той да не е луд?“, запита Василев.

„Дори думите на Путин от 2007 година, че Русия трябва да си върне старото влияние, което е имал Съветският съюз, доказват обратното. Русия превръща народите, особено тези на балканите, в един мост, по който да премине. Това не е измислено от западните разузнавателни служби. Това е планът на Русия – да има влияние на Балканите, а България да е икономически и политически мост за влияние в Европа“, каза полковникът.

„Либералните идеаологии, които не подкрепиха Украйна от самото начало на руската агресия – от 2014 г., доведоха до тази ситуация. Като военен мога да ви кажа, че украинците се биха през цялото време с една ръка. Не съм далеч от тезата, че голяма част от западните страни не използваха всички средства – икономически, военни и политически, които притежават, за да укажат на Русия натиск, за да се стигне до изход“, заяви Диман Георгиев.

Хитлер и Путин нямат нищо общо г-н Николаев. САЩ три години с ЕС не успяха да спрат Русия. А сега Европа щяла сама да я спре без САЩ. Това е абсурд“, категоричен е Василев.

„Втората световна война именно Хитлер се е пробвал да води война на изтощения срещу Русия. Именно защото Хитлер се обърна срещу Сталин е причината Третият Райх да припадне. Война на изтощение с Русия не се води. Тези хора, които казват, че войанта трябва да продължи до 2030 година, за да се отслаби Русия, защото това е стратегията на ЕС – да я отслаби и да я докара до поражение, това е невъзможно.

Абе хора, Путин няма да влиза в България. Русия сама си взе териториите. Никой няма да взима от нас земи“, категоричен е политологът.

Напрежението в студиото ескалира
Виктор Николаев се включи в разговора и направи аналог между Путин и Хитлер. Това обаче изнерви Василев:

„Путин никога няма да нападне страна членка на НАТО, г-н Николаев“, заяви през зъби той.

„Ама, ако вашият любим президент реши, че НАТО ще се разпадне, тогава Русия не може ли да ни нападне?“, запита полк. Георгиев на свой ред.

„Несъстоятелно е да мислите, че Путин ще нападне“, повтори Василев.

Мира Иванова обаче му противоречи, но политологът не й остана длъжен:

„Украинските хора са на привършване“, каза политологът.

„Понякога е по-добре да паднеш с чест“, намеси се полковникът.

„Разбирам, че имате нужда от аналогии с Хитлер, но това е несъстоятелно“, заяви Василев.

„Аз не съжалявам за аналогията, смятам, че е на място“, включи се пак Николаев.

„Ама само плашите хората“, отсече Василев.

Заплахи с ядрено оръжие
„Европа ще трябва да развива отбранителни способности – това е ясно и факт. Няма лидер, който да не подкрепя тази идея. Това изисква време, усилия и инвестиции, но пари няма, уверявам ви“, категоричен е Василев.

По думите му хората не трябва да бъдат плашени с ядрено оръжие.

„Путин влезе в Украйна, защото обществото там бе подложено на терор. Не съществува аналогия с Хитлер. Плашите гаргите и така влечете Европа към дъното. Колкото повече Европа настоява да помага на Украйна, която ще загуби тази война, толкова повече губим ние нашия икономически потенциал“, смята той.

„Украйна е загубила тази война и ако не го виждате, не знам в какъв свят живеете“, обърна се той към полковника.

„Не е ли нормално да си на страната на нападнатия“, запита Мира Иванова.

„Не, нормално е да си на страната на истината. В Украйна конфликтът започна, защото рускоговорящото население там беше смазано“, завърши Василев.

Continue Reading

Previous: Анна Цолова: Всъщност този оператор е моят съпруг и до ден днешен
Next: Трагедия! Принц Фредерик почина на 22-годишна възраст

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.