Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Маестрото преживял най-голямата трагедия: Детето ми почина на операционната маса. Живях в ада
  • Новини

Маестрото преживял най-голямата трагедия: Детето ми почина на операционната маса. Живях в ада

Иван Димитров Пешев април 16, 2024
casdvdsfvsdfvdbgfbgf.png

Евгени Димитров-Маестрото няма време за младата си жена, защото е в трескаво търсене на ентусиасти, които да участват в новото предаване „Бягство към победата“. То ще се излъчва наесен, по Би Ти Ви и ако се окаже успешно, за екипа на Слави Трифонов няма да има затворени врати не само в тази телевизия, но и в другите големи.

55-годишният Димитров е не само талантлив музикант, но умее да ръководи работата в екип в телевизионния свят. „Той е много добър организатор и много добър продуцент. Продуцирал е много наши телевизионни предавания, които сме правили, така че има огромен опит и като лидер”, хвали го Трифонов в книгата си „За мен е чест”.

Затова не е чудно, че точно Евгени бе назначен на 4 ноември 2019 г. за директор на телевизията на Слави „Седем-осми”. Тя тръгна с много очаквания от страна на зрителите, но днес е платена макар и само за 78 стотинки на месец. „Много ми се искаше да успеем да се издържаме само с реклами, за да достигаме до всички абонати, но стана невъзможно. Никой не иска да има нови играчи на пазара”, обяснява правилата на трудната телевизионна игра Евгени.

Той обаче твърдо спазва нарежданията на Слави да се грижи всички от служители на телевизия „Седем-осми” да си получават заплатите навреме и никой да не бъде оставен без работа. „За нас думата „екип” е свещена”, отсича Димитров. Затова за новото предаване ще разчита на много от хората в Би Ти Ви, с които е работил през тези 19 години, когато се излъчваше „Шоуто на Слави”.

„Да кажа, че не съм поддържал контакти, откакто напуснахме – не мога. Най-хубавите ни 19 години от живота минаха в тази телевизия. Ние сме от първата година, от самото начало на Би Ти Ви. С хора от екипа на телевизията сме правили не само шоуто, но и други предавания: „Мюзик айдъл”, „Сървайвър”, „Гласът на България”, „Денсинг старс”, напомня Маестрото. Че е поддържал отношения с колегите си от първата частна телевизия стана кристално ясно на всички, след като се ожени през лятото на 2023 г. за новинарката Виктория Готева.

Журналистката от Пазарджик, която съобщава случващото се по света и у нас, е по-малка от съпруга си с 26 години. Маестрото, който е композитор на голяма част от хитовете на „Ку-ку бенд”, й посветил специална песен, която нарекъл „Искам те”. „В началото бе само за пиано. Написах я, изпратих й я. Получи се много специален момент за нас двамата”, вдига завесата за личния си живот Маестрото. За гърба си той има един брак с певицата Мишел. Тя е майка и на първородния му син Венелин, който е по-голям от новата си мащеха с една година.

Разводът на родителите му идва, след като Маестрото се увлича по 18-годишната ученичка Радослава. Връзката му с нея се разпада по-бързо и от брака с Мишел. Следващата дама, която успява да плени сърцето на Евгени Димитров, е рекламистката Ела Наумова, която тогава все още е студентка. През 2004-та тя му ражда близнаците Кристиян и Александър. Сашко обаче напуска този свят, когато е само на година и половина. Детето е с тежки увреждания и издъхва на операционната маса, което и до днес е най-голямата трагедия в живота на Димитров.

„Две години живях в ада”, признава той след време, провокиран от борбата на майките на деца с увреждания, чиито протести в „Шоуто на Слави” упорито подкрепят. Смъртта на детето слага край на връзката на музиканта с Ела, а след нея в живота му влиза балерина от „Магаданс” Нели Желева, която му ражда син.

За връзката на Виктория Готева с шефа на „Ку-ку бенд” за първи път се говори още от 2021 г. Двамата обаче не се появяват заедно на светски събития и не афишират отношенията си до сватбата миналата година на морския бряг. Въпреки слуховете, че са я вдигнали, защото Виктория чака бебе, тя все не е станала майка. Едва ли ще дари Евгени с четвърто дете скоро защото сега за музиканта, най-важното е „Бягство към победата” да се хареса на зрителите и той заедно с Трифонов да продължат правят предавания за големите телевизии.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна новина от последните минути за България и Шенген
Next: Веднага направете това, ако ви се обадят от оператора, че договорът ви изтича, иначе ще изгорите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.