Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Май прекаляват с кафето в bTV! Какво ще кажете за това изпълнение?
  • Новини

Май прекаляват с кафето в bTV! Какво ще кажете за това изпълнение?

Иван Димитров Пешев декември 3, 2022
natasltiastiastt.jpg

С танци и много смях започна сутрешният ефир на bTV тази сутрин.

Начело на забавата без изненади бе красивата синоптичка Натали Трифонова. С лекота колегите й успяха да навият блондинката да демонстрира танцовите си умения под звуците на неостаряващия хит на Los del Rio – Макарена.

Дългокраката водеща обаче не излезе сама на „дансинга“ – пластичност показаха всички участници от днешния панел. Завидни танцови умения бяха забелязани и у климатологът проф. Георги Рачев.

Не изпускай тези оферти:

Задължително изгледайте видеото!


Източник: plovdiv24

Натали Трифонова неведнъж е споделяла, че е израснала само с майка си, а с баща си не била близка. Едва наскоро синотпичката и водеща на Би Ти Ви успяла да затопли отношенията си с него. Родителите на дългокраката блондинката отдавна са разделени, а татко й има син от втория си брак. Момченцето е на 3 години. След като станала кака, хубавицата решила да се сближи с баща си и брат си.

Натали е разказвала, че израснала далеч от родителя си, който напуснал семейството, когато тя била 10-годишна. Заминал за чужбина по работа и почти не общувал с дъщеря си. Когато научила, че ще има братче, синоптичката настояла да изгради връзка с него, пише hotarena.net. С малкия Теодор имат цели 28 години разлика във възрастта, но красавицата се надявала някой ден да намеря допирни точки и да станат близки.

Неотдавна Трифонова публикува стара снимка на родителите си в социалната мрежа и умили голяма част от феновете си. От кадъра личи, че чаровната блондинка е наследила хубавите черти и на майка си, и на баща си. „Истината е, че съм по-близка с мама. С нея сме приятелки, споделяме си всичко”, коментирала е звездата.

Всички, които познават майката на Нaтали, са категорични, че двете изглеждат по-скоро като сестри. 52-годишната Ванина родила щерка си много млада и бързо се разделила с тогавашния си съпруг, защото бракът им се изчерпал. След развода Трифонов започнал работа извън България и рядко виждал детето си. Майката на водещата я отгледала сама и макар че срещала трудности, не се предала в стремежа си да й даде най-доброто. Ванина се преместила от Велико Търново в София, за да практикува професията си на зъболекар. Тя отворила собствен кабинет, а малката Натали записала в столично училище. 

„Мама е най-важният човек в моя живот. Не знам какво бих правила без нея. Изключително тежък момент преживях, когато преди години катастрофирахме с мотор на остров Миконос. Тогава аз бях добре, но съществуваше опасност за нейния живот”, връща лентата на спомените синоптичката.

Инцидентът се случил за секунди и успял да вгорчи лятната почивка на водещата. След удара тя намерила майка си да лежи на земята в безсъзнание и светът й се сринал. Минутите, в които чакала линейката да пристигне, й се сторили като безкрайна вечност. Блондинката реагирала светкавично, позвънявайки на телефона за спешна помощ, а после се свързала и с баба си Маргарита, която е лекар.

„Хем бях в паника, хем се държах, защото бях единственият човек, който можеше да й помогне. Първо се обадих на баба ми, после водих разговори и с други доктори, които са познати на нашето семейство, за да разбера какво е състоянието на майка. Случилото се много ме промени и станах по-отговорна”, разказвала е Трифонова.

След като прехвърли 30-те, Натали все по-често се замисляла за момента, в който самата тя ще стане майка. Много й се искало да забременее, но пък и търсела най-подходящия мъж за тази цел. Със сигурност кандидати за сърцето й не липсват. „Мечтая си за семейство, за деца. Чувствам се готова за това”, споделяла е звездата на Би Ти Ви

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето в какъв лукс живее милионерката Гошка! Сестра й разкри къде е в момента и къде ще прекара празниците
Next: Разказ на една работеща Българка в чужбина: Искам да кажа на всички жени да внимават с кого се захващат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.