Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка ми страдаше от болки в ставите, не можеше да се изправи, накрая ходеше с бастун, но вече знаем какво да правим
  • Новини

Майка ми страдаше от болки в ставите, не можеше да се изправи, накрая ходеше с бастун, но вече знаем какво да правим

Иван Димитров Пешев юни 26, 2022
taivaivamiaksk.png

Болката в ставите е често срещана. Майка ми дълго време страдаше от болки в коленете и лекарите й поставиха диагноза артрит – остро възпаление на ставите. Имаше дни, в които тя не можеше да се изправи на крака от силната проникваща болка.

Как ли не я лекувахме: беше в болница, поставяха й инжекции, пиеше хапчета, купувахме скъпи мазила.

Всичко това, разбира се, помагаше, но за много кратко време. След това болката отново се връщаше.
И нямаше почивка от нея, нито денем, нито нощем.
За да се придвижва й беше нужен бастун, даже два.

Един ден по време на работа се заговорихме за ставни заболявания и така един от моите колеги ми разказа как негова съседка се излекувала, след като няколко години почти не излизала от къщи заради силната болка в краката.

И когато един ден той я срещнал бодро крачейки по улицата, се изненадал и я попитал за чудото, което я е вдигнало на крака. Тя му разказала за рецептата за тинктура срещу болки в ставите, която й помогнала да се отърве от болестта.

Ето я и тази проста рецепта: откъсват се кълновете на прораснали картофи (но не зелени, а бели, преди засаждане в земята). Кълновете трябва да се сложат в буркан и да се залеят с водка, така че тя да ги покрива. Съдът трябва да се остави да престои 2 седмици на тъмно и топло място.

С тази настойка е необходимо да се правят компреси на болните стави или да се втрива в тях, след което да се увиват добре с вълнен плат и да се оставят да постоят така за около два часа през деня.

И задължително се прави такъв компрес през нощта. След като научих тази рецепта, майка ми и аз веднага решихме да я пробваме. Само една седмица след началото на лечението, майка ми започна да спи през нощта и острата болка изчезна.

А сега тя вече може спокойно да ходи без бастун: просто да става и тръгва. Това е голяма победа за нас.
Побързайте да споделите тези ценни съвети с приятелите си, не ги лишавайте от възможността да научат за това!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рецепта от читателка: На 57 съм и с 1 чаша успях да сваля 12 кг, отървах се от подуване и болки в ставите
Next: Какво да направите, ако банкоматът ви глътне картата?

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.