Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка: Отворих електронното си здравно досие и останах втрещена от видяното
  • Новини

Майка: Отворих електронното си здравно досие и останах втрещена от видяното

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2023
sdfhlsrkhrkdhkfhfghgf.png

От миналата година всеки българин вече може да проверява здравното си досие. Всички здравноосигурени лица имат достъп до пълната информация, съдържаща се в електронното здравно досие. Пациентът вижда цялата информация за прегледите, изследванията и предписаните медикаменти. Чудесно! Стига това да не ви доведе до истински шок – така, както се е случило с една майка, пожелала да остане анонимна поради ред причини.

Несъществуващи прегледи, сериозна диагноза, и то за психично заболяване, от което жената няма хал хабер, мними бременности… това е само част от информацията, която майката е прочела в своето електронно досие. И, естествено, е изпаднала в истински шок. Ето разказа й, публикуван в една от социалните мрежи:

„Понеже сте сила, ще споделя какво ми се случи днес, от което още съм в шок. Извинявам се предварително, че ще публикувам анонимно, но не искам да разкривам самоличността си, преди да знам какви стъпки бих могла да предприема, а имам много познати в групата.

По същество – днес отворих електронното си здравно досие и останах втрещена!

Освен редица несъществуващи прегледи и сравнително безобидни диагнози, имам поставена и много сериозна такава за психично заболяване (никога не съм посещавала нито упоменатия психиатър, нито който и да е друг), както и има история за проследяване на мними бременности (никога не съм ходила на преглед при въпросния гинеколог, който е „следил“ бременностите ми).

Аз съм човек, който никога не е имал сериозни здравословни проблеми, изключително рядко съм посещавала личния си лекар, и то основно заради децата си. Към момента съм държавен служител и съм безкрайно обезпокоена как би могла да се отрази на кариерното ми развитие една подобна фиктивна диагноза от психиатър…

Ще бъда благодарна на всяка насока и съвет за реакция в тази абсурдна ситуация.“

Оказва се, че тази повече от абсурдна ситуация си е направо масова практика в родината ни. Под поста на жената има десетки коментари на хора, които са открили, че са оперирани от нещо или че имат повече деца от реалните. Случаите са толкова шокиращи, че направо ни се зави свят:

„Приятелка с едно дете там откри, че има две!“

„Сестра ми, която е несемейна и няма деца и няма неуспешни бременности, откри, че според анамнеза на „проведен“ гинекологичен преглед, е раждала.“

„Сега като проверих и на мен са ми писали една хирургична интервенция“.

„Благодаря на авторката за поста, защото благодарение на него и аз прегледах здравното си досие. Оказа се, че ежегодното личната лекарка 2 пъти ме преглежда профилактично. Което е далеч от истината и информацията в тези листа го доказва. Не съвпадат нито височина, нито килограми, нито кръвно налягане – нищо. Редовно ме и реимунизира, а аз от 5 клас, т.е. от далечната 2003 г. ваксина не съм си поставяла. Също така открих 4-5 фиктивни прегледи (не от личната, но след направление от нея) от 2016 г. за главоболие. Аз по принцип не боледувам, а от главоболие – никога. Лекарства за глава не пия и никога не съм пила, а съм с диагноза хронично главоболие. Прегледите са стари от 2016 г. В детайли си спомням годината. Някои от дните на прегледи съм била в командировка.“

„По 5-6 пъти в годината съм била на преглед за подостър и хроничен вагинит… Тревожи ме мисълта да тръгна да доказвам, че това всъщност изобщо не се е случвало…“

„И аз имам 2014 г. хоспитализация в Пирогов за лечение на някакъв сериозен гинекологичен проблем, при положение, че единствената такава беше през 2020 г. заради операция от апендицит. Пуснах жалба до Медицински надзор, да видим какво ще направят.“

Боже, останах без думи! Изумена съм просто, явно още не съм пораснала и вярвам в чудеса! Работя в тази система, здравеопасна и никога нямаше да се сетя, че може нещо такова да се случи! Видяла съм какво ли не, но чак такова падение човешко, не съм очаквала…. Е, човешката алчност стои над всичко, за пари е направено това, няма друго логично обяснение! Жалби до дупка, съд и като спечелите, обявете пред обществото какво се е случило, да имат едно наум! Убедена съм, че правото е на Ваша страна! Успех!“

Събрахме съветите на препатили от подобна гнусотия и ги предлагаме на майката, за да знае как да постъпи:

Трябва ви адвокат!

Жалба в Здравна каса!

Подавате сигнал в здравната каса, която ще осъществи проверка на съответните лекари, които са отчели неизвършена дейност. Може да изискате копие от амбулаторния лист, който се съхранява при съответния лекар и лесно може да се докаже, че положения подпис не е вашия. Може да се посъветвате и с адвокат. Към момента с електронното здравеопазване започват да се разкриват множество злоупотреби.

Сигнал и в лекарския съюз. Незабавно.

Жалби и проверки! Аз бих сигнализирала направо в прокуратурата.

Стъпките са следните:
1)Адвокат
2)той ще пусне жалба и претенции за разследване към медицински надзор
3) съд

Как ще се развият нещата за жената, предстои да разберем. Очаквайте продължение!

На всички, които все още не са отворили здравното си досие, препоръчваме да го направят – кой знае на какво ще попаднат там…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шок! 11-годишно дете шофира със 146 км/ч по Околовръстното на София, а баща му…
Next: Сърцето ми се сви от мъка, когато видях как възрастната ми съседка умоляваше да й дадат хляб на версия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.