Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката искаше да се откаже от сина си със синдром на Даун, а таткото реши да го отгледа сам!
  • Новини

Майката искаше да се откаже от сина си със синдром на Даун, а таткото реши да го отгледа сам!

Иван Димитров Пешев март 28, 2023
mgmgfigffggfdgfd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Евгений Анисимов е 33 годишен самотен баща, който отглежда сина си със синдрома на Даун.

Неговата съпруга, след като разбира диагнозата на детето, искала да го даде в дом, но Евгений решава, че синът му заслужава топлината и любовта на семейството. Също така решава да сподели своята история с интернет пространството, за да послужи като пример и вдъхновение за другите.

От този момент започва историята на Евгени като самотен баща, но гледайки фотографиите, можем да бъдем сигурни, че това е най-доброто решение, което този баща можеше да вземе.

На всеки седемстотин до осемстотин деца по света има по едно дете със синдром на Даун – състояние, причинено от допълнителното копие на една от хромозомите, хромозома 21, която засяга тялото и развитие на мозъка на бебето.

 

Хората със синдром на Даун обикновено се наричат „слънчеви“, защото са хора с чисти сърца и личности, които могат да осветят деня на всеки човек. За съжаление в нашето общество трудно се приемат, защото често се считат за отговорност.

 

33 годишният Анисимов отглежда сина си Миша съвсем сам, след като съпругата му реши да го напусне. Той иска да напомни и на други родители, които са изправени пред същите предизвикателства, да не се отказват никога.

Разказва, че след като е научил, че синът му има синдром на Даун, е напуснал болницата и е плакал, но не за дълго.

В този момент осъзнава, че в живота му нищо не се е променило, че все още има две ръце, два крака, професионални познания, неговата решителност, активност, любопитство – всичко си е било на мястото и че синът му се е родил. И това, че е специален, не значи, че трябва да го остави. Споделя, че всяко едно дете е отговорност.

Започнал е да търси активно информация за синдрома още същата вечер когато синът му се появява на бял свят. И за миг не е помислял да го изостави, но жена му не е могла да го превъзмогне.

Евгений споделя, че са имали трудности във връзката си, липса на пари, но като цяло отношенията са им били добри и са си имали доверие. Опитал се е да я убеди, но се е стигнало до конфликт и това ги е разделило.

Евгений споделя с общността, че той е нормален мъж, а не някакъв герой затова, че отглежда сам детето си. Двамата дори посещават различни активности заедно.

 

Бащата иска неговата история да достигне до максимално повече хора в обществото. Иска да подкрепи и вдъхнови тези, които са или някога ще бъдат в ситуация като неговата. Иска да си общува с тези, които са близо около него и тези, които са далеч.

 

 

 

Евгений завършва своята история с „ Не се страхувайте! Всичко ще бъде наред!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Паша Христова загива влюбена и бременна
Next: Глория с болезнено разкритие за бременността си: Едва не умрях

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.