Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката на Алексей Петров, брат му – Огнян, приближеният му– Марчело Джотолов дойдоха за последно сбогом с бившата барета
  • Новини

Майката на Алексей Петров, брат му – Огнян, приближеният му– Марчело Джотолов дойдоха за последно сбогом с бившата барета

Иван Димитров Пешев август 24, 2023
hgfsfgdjytjtyjyt.png

Братът на Алексей Петров, Огнян Петров, както и Марчело Джотолов, с който той бе обвинен в делото „Октопод“, дойдоха да си вземат последно сбогом с бившата барета в столичния гробищен парк „Бояна“. Дойде и майката на Петров – 80 годишната Диляна.

Припомняме, че Алексей Петров стана жертва на покушение срещу него на 16 август този месец. Преди този фатален ден, срещу Петров през годините е имало още два опита.

Към момента все още няма информация за извършителя на престъплението.

На погребението се яви също и Кристиян Бойков, който бе обвинен в хакването на базата данни на НАП. След напускането си на „ТАД груп“, Бойков се присъедини към екипа на Алексей Петров. Шефът на отдел „Киберпрестъпност“ Явор Колев също присъства, и той бе този, който задържа Бойков.

Известният адвокат, бивш следовател и командир на Алексей Петров в отряда Лъчезар Таков дойде да го изпрати към последния му път. С него бе и неговият син, адвокатът Любомир. Политологът Стойчо Стойчев също бе сред присъстващите. Владимир Сиркаров от Съюза за стопанска инициатива, чийто председател бе Петров, също дойде.

Пламен Бобоков пристигна 5 минути преди началото на погребението, последван от Ваня Червенкова минута по-късно.

45 минути преди началото на погребението паркингът пред гробището в столичния квартал „Бояна“ бе вече пълен.

На място имаше охрана на гробищния парк, частни охраняеми сгради и полицейски патрули.

Тялото вече бе пренесено на гробищния парк в „Бояна“.

Още не бе ясно дали Мирослава Михайлова, която бе била с Петров по време на стрелбата на Витоша на 16 август и бе ранена, ще присъства. Тя беше ударена от рикошет и бе оперирана в „Пирогов“, където вероятно продължаваше възстановяването си, пишат от 24часа.бг.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 63 годишен мъж дойде от Истанбул, за да се яви на матура по БЕЛ, причината – по-висока пенсия!
Next: Нова тесла: Австрия отново ни реже за Шенген: Системата като цяло не работи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.