Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Майката на изчезналия 13-г. Николай проплака със скандално разкритие
  • Без категория

Майката на изчезналия 13-г. Николай проплака със скандално разкритие

Иван Димитров Пешев декември 23, 2024
Screenshot_25

И днес не беше открита никаква следа от 13-годишния Николай от гурковското село Конаре, след като през целия ден екипи на полиция и жандармерия, както и множество доброволци претърсваха района, пише БТА.

Вчера беше открито кучето на семейството, което изчезна по същото време като детето. Майката на детето, както и жители на селото коментират, че кучето се е прибрало съвсем чисто, макар че преди дни в селото валя пороен дъжд. Според майката Денка Илиева момчето е отвлечено, а кучето е било пуснато в селото снощи.

Кучето се е появило в близост до дома на семейството.

Жител на селото е чул шум, който се оказва от синджира на животното, но не е установено откъде точно е дошло то. Веднага е сигнализиран кметът на селото Станчо Стефанов, който е повикал родителите и те са потвърдили, че това е тяхното животно.

Веднага е организиран и поредният обход на селото, а кучето е завело майката на детето и доброволците към близкия язовир. Там обаче нищо не е открито.

Детето е отвлечено според майката
Тя каза, че днес има малко надежда, но продължава да мисли, че детето е жертва на престъпление.

„Няма какво друго да предполагам, детето ми е отвлечено. Така си мисля. Щом цяла седмица го няма и не могат да го открият в селото, какво да си мисля“, каза тя.

Днес множество полицейски служители и доброволци претърсиха отново цялото село, гората и местността край язовира, включиха се следови и спасителни кучета. Водоемът беше претърсен преди дни от водолази, но и тогава нищо не беше намерено.

Полицията продължава да работи по всички версии за изчезването на детето. На кучето е поставено проследяващо устройство и то се разхожда свободно, а екипите се надяват то да покаже местонахождението на детето.

Николай Илиев е със синдром на Даун и е в неизвестност от 17 декември. Той е изчезнал от дома си, а по думите на майка му всичко е станало за минути. Тя казва, че той е доверчив и би тръгнал с непознат. От МВР са категорични, че независимо от условията, търсенето ще продължи до намирането на детето.

Continue Reading

Previous: От 25 години съм щастливо омъжена за съпруга си. Здравейте, в деня на празника научих нещо за него, след което животът спря да бъде същият
Next: БАЩА ЗАВЕДЕ ДЪЩЕРЯ СИ С УВРЕЖДАНИЯ НА БАЛА — ДНИ ПО-КЪСНО НАМЕРИ ЧЕК ЗА $10,000 И БЕЛЕЖКА В ПОЩЕНСКАТА КУТИЯ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.