Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Марги Хранова мизерства с минимална пенсия
  • Новини

Марги Хранова мизерства с минимална пенсия

Иван Димитров Пешев август 22, 2022
mariagiaigiah.png

Гавра! Със 117 лева под минималната пенсия получава обичаната естрадна звезда Маргарита Хранова. Дори след увеличението от юли пенсията на певицата продължавала да стои закотвена на 350 лева. „Дано да не допирам до нея“, жалва се изпълнителката на „Устрем“, която всъщност взема едни от най-оскъдните пари в цялата артгилдия, пише вестник Ретро.

70-годишната Хранова дори не могла да се „класира“ за минималния размер от 467 лева, който влезе в сила от 1 юли, тъй като и тя подобно на мнозина свои колеги имала проблеми с доказването на стажа, които десетилетия наред стоят все така неразрешени.

Певицата признава, че все още в душата си чувства обида, че през 2019 г., когато сама реши да кандидатства за персонална пожизнена пенсия в размер на 700 лева, от Министерството на културата отказаха да ѝ я дадат, без да посочат доводи за това.

Още тогава Марги се ожали, че най-неприятно ѝ станало не че са ѝ отказали парите, защото явно е имало хора, които ги заслужават повече от нея, но че дори нямали доблестта да ѝ се обадят по телефона и да я уведомят.

Не изпускай тези оферти:

„От 1969 до 1979 г. изобщо няма никакви документи, дали са изгорели, дали са се изгубили, няма ги и не можаха да се намерят. А тогава беше нашата най-активна дейност в Концертна дирекция. Аз започнах през 1971 г. с трио „Обектив“, после продължих с моята група. След този период се намират тук-там някакви документи.

Хонорарите сме си ги вземали, няма я документацията, че са ни плащали осигуровките. Според мен е някаква немарливост или са изгорели. Всички ние от това поколение вече сме в пенсионна възраст, имаме право на пенсии, през годините сме доказали своето присъствие на попсцената“, коментира неуредиците с пенсиите в естрадата Марги.

За да се издържа, тя разчита на концертната си дейност, която не прекрати дори по време на пандемията и продължаваше да има срещи със своята многобройна публика. Освен това основно перо в семейния им бюджет с нейния мъж Кирил е и тяхната картинг писта в София, от която припечелват добре, особено през топлите сезони на годината.

Марги се води и на заплата като солистка на Ансамбъла на въоръжените сили, откъдето всеки месец на точна дата ѝ изплащат сигурна сума, с която да покрива част от разходите си.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ясновидката Керанка: Ръсете захар в дома си, пази от 99 вида магии
Next: Започна разчистването на сметки! НАП нанесе тежък удар на Кирил Петков и жена му Линда

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.