Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Масивен инфаркт, тотален смут в държавата. Преди малко внезапно почина едно от знаковите лица на ДПС
  • Новини

Масивен инфаркт, тотален смут в държавата. Преди малко внезапно почина едно от знаковите лица на ДПС

Иван Димитров Пешев август 28, 2022
smsutdpsdps.jpeg

Дългогодишният член на Централното оперативно бюро на ДПС Камен Костадинов е починал, съобщи bTV.

Масивен инфаркт е покосил политикът, общественик и бизнесмен. Това се е случило днес по обед във Варна, уточнява „24 часа“.

Той бе депутат от ДПС последователно в 40-ото, 41-ото, 42-ото, 43-ото и 44-ото Народно събрание. Костадинов бе определен за водач на листата на ДПС от Великотърновски регион. Отговаряше и за медийната политика на партията.

Камен Костадинов е роден на 26 септември 1970 година в град Шумен, България. В периода от 1999 до 2000 година е Президент на ФК Шумен. През 2005 година става член на изпълком на БФС.

Не изпускай тези оферти:

През 2001 година напуска ПГ на ДПС, тогава част от „Обединение за национално спасение“. През 2003 година се връща в Движението. Член на Централното оперативно бюро на партията. Един от учредителите на ЕКИП на Христо Бисеров.

Още скръбни вести:

В църквата „Света София”, в чикагското предградие Дес Плейнс, се проведе опелото на най-богатия българин в САЩ Фил Филипов.

Той почина в дома си в Маями на 76 годишна възраст. Траурната служба беше проведена от отец Димитър. Неговият най-добър приятел Шефкет Чападжиев също присъства на церемонията. Пред BG VOICE той разказа:

“Нямам думи, с които да го опиша. Ние сме приятели повече от 50 години. Миналата седмица трябваше да бъдем заедно в България и имахме планове да останем 10 дена”, каза Шефкет Чападжиев.

“Занех, че Фил не е добре и като стана ясно, че няма да се видим разбрах, че работата е сериозна. Все се надявах, че ще му се размине, но за съжаление не”, допълни той.

Почина Фил Филипов – един от най-богатите българи в САЩ

Чападжиев припомни, че приятелството им е започвало през далечната 1992 година.

“Тогава аз бях на върха на моя бизнес, а той беше дошъл от Франция и работеше на заплата към една компания. Те тъкмо бяха я закрили и когато си видяхме той ми каза: “Ти си най-известния и най-богатия: ще те мина и по двете”. Пошегува се, но всичко което каза се случи. Фил работеше много и правеше големи крачки. Винаги е бил честен и е работил за България”, припомни неговият приятел.

Освен много успешен бизнесмен от двете страни на Океана, Фил Филипов беше и един от големите дарители в българската общност. Една от големите каузи, които подкрепяше до последно беше българската църква “Св, София” в чикагското предградие Дес Плейнс. Филипов участваше и в делегацията, която представи българската общност в САЩ пред Конгреса на Илинойс преди 5 месеца.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицията спря съмнителен македонски ТИР в Меден рудник, всички на земята! Безмилостен удар
Next: Новината прониза сърцата на мнозина с мъка. Внезапно почина най-богатият българин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.