Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Масло не купувам – вътре има Бог знае какво! От години си правя домашно – от 1 литър стават 700 гр. чисто масло
  • Новини

Масло не купувам – вътре има Бог знае какво! От години си правя домашно – от 1 литър стават 700 гр. чисто масло

Иван Димитров Пешев декември 13, 2023
masmfdskgskdfglflhgfh.png

Ако не сте доволни от качеството на закупеното в магазина масло , можете лесно да го направите у дома, като използвате за целта само 1 продукт – заквасена сметана ! Домашното масло се приготвя бързо и лесно, а освен това може да сте сигурни на 100%, че е натурално, а не пълно с консерванти като купешкото.

За да направите масло у дома , най-добре е да използвате заквасена сметана от сигурен източник, която да е домашна. За да се получи вкусно масло е много важно не само качеството на оригиналния продукт, но и неговият вкус.

Заквасената сметана не трябва да е гранясала, но е разрешена киселостта. От заквасена сметана получаваме леко кисело масло, идеално както за сандвичи, така и за печива и готвене.

Ето една лесна рецепта за 100% домашно масло от сметана :

Домашно масло от сметана

Продукти:

1 кг домашна заквасена сметана

щипка сол

Процедура стъпка по стъпка:

 

Заквасената сметана трябва да е със стайна температура. За да разбиете маслото, ви е необходим кухненски робот с приставка за тесто или миксер с купа. Изсипете заквасената сметана в купата на кухненския робот. Облечете купата със заквасена сметана със стреч фолио, защото по време на приготвянето на маслото ще се отдели течност, която ще ви опръска.

 

Започнете да разбивате заквасената сметана на ниска скорост и постепенно увеличавайте до максимум. Отначало заквасената сметана ще стане пухкава, а след около 15 минути на повърхността й ще започнат да се появяват жълти зърна.

Продължете да разбивате, докато цялата течност, т.нар. суроватка, се отдели напълно от маслото. След това изключете кухненския робот и отцедете суроватката. Не я изхвърляйте! С нея можете да изпечете чудесен домашен хляб или палачинки.

Полученото масло прехвърлете в сито, покрито с марля. Изцедете леко маслото с тензуха.

 

След това маслото трябва да се изплакне. За целта го прехвърлете в дълбока купа и я напълнете със студена преварена вода.

 

Използвайте лъжица, за да бъркате маслото. Изцедете водата и повторете процедурата още два пъти.

 

След това, събирайки маслото с лъжица на бучка, изстисквайки го, отстранете останалата вода. Отцедете отделената вода.

 

Подправете със сол на вкус и разбъркайте. Солта ще помогне да запазите маслото по-дълго.

Съществува и друг, по-лесен метод да отделите течността от маслото след изплакване. Разделете го на части, колкото смятате да са големи калъпите, които ще използвате, и сложете една топка масло в голям буркан, предварително добре изстуден в хладилника. Покрийте гърлото на буркана и започнете интензивно да „друсате“ буркана във всички посоки, докато цялата течност се отдели от маслото и стане гладко.

 

Прехвърлете готовото масло в подходящ съд и го съхранявайте в хладилника за не повече от три дни.

 

Приятен апетит!

Continue Reading

Previous: Студ и лед: Жълт код в 6 области, ето къде ще натрупа голям сняг
Next: Отиде си обичана звезда от хитов сериал, който ни носеше усмивки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.