Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Меганаходка: Най-старата книга в света е открита край София, страниците й са златни, а вътре…
  • Новини

Меганаходка: Най-старата книга в света е открита край София, страниците й са златни, а вътре…

Иван Димитров Пешев декември 9, 2023
kmsdfgdsfokjgkmsdkgfh.png

Сред неизброимите археологически паметници, мегалитни структури и скъпоценни древни съкровища и находки на България, е и мистериозната Златна орфическа книга, открита през 1955 г. в поречието на Струма, близо до София. Предадена е за съхранение на Националния исторически музей през 2003 г., пише „Нешънъл Джеографик“

Предметът се състои от 6 пластини – листове (страници), изработени от 23,82-каратово злато, с размери 5 см на 4,5 см и свързани със златни пръстени.

Смята се, че златната книга е изработена във връзка с погребението на аристократ, последовател на учението орфизъм, основаващо се на идеята за самоусъвършенстването и вярата в безсмъртието, които могат да се постигнат от посветените (аристокрацията) в мистериалното знание (орфизъм е термин, въведен от проф. Александър Фол).

Върху листовете са гравирани сцени на мистериални обреди, загадъчен ритуален съд, конник, сирена, лира и войници, както и текст, неразчетен до днес.

Излагането на Златната орфическа книга в НИМ-София през 2003 г. мигновено привлича вниманието на български и чужди медии.

Тогава AFP и BBC цитират покойния Божидар Димитров, директор на НИМ по това време, който съобщава, че златната книга е създадена 600 г. пр. н.е., което я прави най-старата запазена книга в света, а нейната автентичност е потвърдена от двама експерти в София и Лондон.

Находката е уникална. Досега етруски златни листове са откривани само поотделно, всички в Италия, където се заселват етруските, асимилирани от римляните във вековете пр.н.е., според тогавашното прессъобщение на музея.

BBC обявява гравираните букви за етруски.

Етруската писменост, разчетена само частично, се базира на старогръцката. А самият език на етруските, който няма родство с никой от съвременните европейски езици, до голяма степен остава неразбираем.

В своя публикация по темата за Златната орфическа книга от 2020 г., немското издание Die Welt пише, че някои учени поставят под въпрос дали изобщо написаното е “етруско”. А, като цяло, експертите извън България остават скептични, тъй като липсват научни публикации за загадъчния артефакт.

В немската статия се споменава още, че предметът е намерен преди 60 години от “87-годиен българин, който живее в Македония” и пожелава да остане анонимен. Човекът твърдял, че открил книгата по време на строителство на канал в долината на р. Струма, в древна гробница, украсена със стенописи.

До момента в света са открити около 30 отделни листа от “етруски орфически книги”, “но те не са свързани в книга”, казва Елка Пенкова, ръководител на археологическия отдел на музея, цитирана от BBC. Единствено в България е открита цяла книга, чиито страници са съединени със златни пръстени.

Смята се, че етруските – един от най-мистериозните древни народи в Европа, са мигрирали от Лидия (дн. Западна Турция), заселвайки се в Северна и Централна Италия преди близо 3000 години и оставили малко на брой писмени сведения.

Запитване на National Geographic България към НИМ в имейл от 25 май относно произхода и автентичността на предмета, беше отклонено с аргумента, че „в момента уредник от НИМ, в чиято сбирка е Златната орфическа книга, подготвя материал за нея“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цънцарова обяви лошата новина, а Билалов направи нещо нечувано в Стани богат
Next: Драмата е жестока: Осъдиха Слави Трифонов, ето за какво!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.