Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Меко казано неочаквани разкрития за Васил Божков в съда! Той отговори на прокуратурата кратко и ясно
  • Новини

Меко казано неочаквани разкрития за Васил Божков в съда! Той отговори на прокуратурата кратко и ясно

Иван Димитров Пешев август 26, 2023
gfdshdhertgerww.png

Съдебният процес на бизнесмена Васил Божков, който се провежда в Съдебната палата в София, привлече огромно внимание от медиите и обществото. Изключителни мерки за сигурност бяха приложени при пристигането му на място, като в съдебната зала присъстваха над 20 униформени служители, а пред сградата бяха паркирани четири джипа с частната му охрана.

Секретни материали и закрити врати

Съдията по делото, Христинка Колева, алармира, че някои от материалите в случая са секретни. Това поднася възможността за разглеждане на делото зад закрити врати. Прокурор Ангел Кънев от Софийската градска прокуратура настоява за задържане под стража на Божков, който отговори с думите: „Прокуратурата може да иска, каквото си иска“.

Мрежа от контакти и съмнителни дейности

Откритите доказателства от прокуратурата сочат, че Божков е имал активна кореспонденция по имейл с руски граждани, включително с Евгений Пригожин. Това е станало по време на конфликта в Украйна и анексирането на Крим. В тези контакти посредник бил съдружникът на Божков, Георги Попов. Други интересни лица, с които е имал комуникация по същата линия са Алексей Гардер и Игор Сечкин от Роснефт. Става ясно, че Божков е притежавал мажоритарен дял във фирма за организиране на игри в Крим. Имал е и общи бизнес начинания със самия Пригожин.

 

Изключителна сложност и предстоящи развитие

Сложността и обхватът на обвиненията срещу Васил Божков правят случая му един от най-обсъжданите в българското общество. С изключителните мерки за сигурност и засиленото присъствие на съдебни и охранителни служители, очакваме да следим този процес внимателно в близките дни и седмици.

Малко след това се появи официално обръщение на прокуратурата по темата

От там казаха, че има отделни материали по случаите, които говорят за всякакви други престъпления – от покушения, до сексуални посегателства и принуждане на хора. За тях са образували ново производство, за още една престъпна група, в която Божков участва – между 2012 година и днес. Разследва се за четири покушения, сред които са тези на Йордан Динова и Манол Велев. Принудата се отнася до разпореждане с чужд имот насила. Налице са сведения за нередности в бизнеса му с лотарийни билети. Свързват Божков с пране на пари и подкупи.

Това дело не е само ключов момент в кариерата на бизнесмена, но и тест за българската съдебна система. Ще може ли тя да се справи с такъв сложен и публично обсъждан случай? Времето ще покаже.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След 44 г. брак мъжът й я оставил. Тогава тя се променила и го накарала да съжалява
Next: Голям банкер разкри кои хора ще бъдат прецакани след появата на безплатните банкови сметки в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.