Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Милионерката Леля Гошка позлати родния си град
  • Новини

Милионерката Леля Гошка позлати родния си град

Иван Димитров Пешев юни 1, 2023
gsssodskdasidaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Дарения за десетки хиляди левове за родния град Искър не спира да прави най-прочутата тото милионерка леля Гошка.

От обикновена отрудена жена, която години наред си изкарва прехраната в Испания с пот на челото, българката се превърна в една от най-богатите жени не само у нас, но и на Иберийския полуостров.

Гошка спечели преди две години баснословните 67,99 млн. евро от испанската лотария.

„Не спира да помага на своите приятели, роднини и нуждаещи се. Направи дарение на общината и местното училище, купи чисто нова апаратура за Бърза помощ, обнови инвентара на полицията и предостави средства за закупуване на нова техника и компютри“, коментира щедростта на леля Гошка Илияна Гложенска от град Искър.

От думите й става ясно, че семейството на мултимилионерката е закупило и сградата на старата детска градина. Носят се слухове, че леля Гошка има намерение да я направи социален дом или друг тип учреждение за помощ на нуждаещи се.

Леля Гошка редовно се прибира в Искър, като всеки път завръщането й е празник за съгражданите й.

В края на лятото тя обновила напълно старата къща, за да отговаря на новия й жизнен стандарт. Първата й работа след като се прибере, по думите на искърци, е да отиде на гроба на майка си, която почина малко след печалбата.

След това Гошка събирала роднини и приятели и заедно се забавлявали. Въпреки желанието обаче леля Гошка и съпругът й Марин не са се прибирали от август.

Те командироват периодично синовете си Георги и Веселин в Искър, за да се грижат за имотите и да движат дейността по даренията.

В момента искърци очакват с нетърпение леля Гошка да се завърне за коледните празници, да се почерпят по български и тя да разказва за приказния живот в Мадрид.

Тото милионерката, която над 15 години живее в Испания, прави дарения и в малкото градче Кинтанар дел Рей.

Именно там в началото на август 2016 г. тя грабна втората най-голяма печалба от лотарията „Примитива“ в историята на полуострова. Нашенката предоставяла средства на кметството и помагала на бедни и нуждаещи се испанци и българи.

Тя също така разумно е инвестирала и в пазара на недвижими имоти, изкуство, вложила е част от парите в разнороден бизнес, сред който и такъв с международни превози.

Понастоящем леля Гошка и семейството й живеят в хасиенда за над 1 млн. евро в тузарски комплекс в Мадрид. Роднините й очакват тя да събере фамилията в палата за Нова година, което се е превърнало в традиция.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изумителна къща от България побърка света! Всяка дума е излишна
Next: Стайни растения, които правят всичко това: Помагат срещу мухъл, гъбички и конденз

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.