Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Министърът на икономиката с изненадваща новина за пенсиите на всички в България
  • Новини

Министърът на икономиката с изненадваща новина за пенсиите на всички в България

Иван Димитров Пешев май 21, 2023
oooooodasdoasorasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„След 10 юни, когато изтича удължителният закон за бюджета, на практика от понеделник (12 юни) държавата няма да може да се разплаща“ – каза по БНТ министърът на икономиката Никола Стоянов.

Той поясни, че в тези ситуации, когато няма приет бюджет или законът за удължаване на срока на действие на бюджета е изтекъл, държавата трябва да се върне към нулево салдо, което означава, че може да харчи само ако бюджетът е на плюс; когато е на минус, не може да прави нищо, докато не стане отново на нула и евентуално на плюс.

„След 10 юни, когато изтича удължителният закон за бюджета, на практика от понеделник (12 юни) държавата няма да може да се разплаща“ – това обясни по БНТ министърът на икономиката Никола Стоянов.

 

Той също така заяви, че пенсиите ще бъдат изплатени до 10 юни, независимо от това. Теоретично обаче всички плащания ще бъдат преустановени, ако изтече срокът на закона за удължаване на срока.

„Твърдо убеден съм, че депутатите са наясно с тази отговорност и, или ще приемат нов бюджет, или поне удължаване на сегашния“, изтъкна служебният икономически министър.

Нов бюджет преди 10 юни е малко вероятен, добави той.

„С удължаване на действащия бюджет положението ще бъде спасено откъм най-негативния сценарий, ще продължим да харчим 1/12 от миналата година, но ситуацията е коренно различна, подчерта министър Стоянов. Много е трудно с бюджета от 2022 г. да се работи през 2023 г.“, обясни той.

Той заяви, че проблемът не е в събираемостта, а в разходите, които са се увеличили с около 30% спрямо предходната година.

„Българският бизнес в тези сложни времена показа, че е доста стабилен, гъвкав“, отчете министърът на икономиката.

Според него е очевидно, че България НЕ преживява рецесия.

Той заяви, че инфлацията в страната е на рекордно ниско ниво. Цените генерално вървят надолу, но разходите за храна не намаляват със същия темп. Налице е намаление в няколко категории, като например маслото и олиото.

„България не изнася оръжие за Украйна, нито едно разрешение не е дадено“, категоричен беше Никола Стоянов. „Изнасяме към държави-партньори“, уточни той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Подариха ми го преди години, а аз не знам, че имам съкровище! Това цвете се оказа целебното хапче
Next: За да осигурите на мушкатото буен цъфтеж, трябва да знаете тези правила! На моите се радват всички

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.