Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мис България 2023 – Елизабет Кравец ще учи дерматология
  • Новини

Мис България 2023 – Елизабет Кравец ще учи дерматология

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
krwqkvaskvaks.png

Украинка стана Мис България 2023 г. Самата тя категорично се определя като българка.

„Изненадах се, щастлива съм. Българка съм и мечтая да печеля още титли за страната. Сега съм ученичка, но като завърша, ще уча дерматология, за да правя хората красиви и по-добри. Това е смисълът.“ Това каза Мис Варна Елизабет Кравец, която спечели първо място в конкурса „Мис България 2023“ в неделя вечерта.

17-годишната Елизабет тренира спортни танци
Антония Петрова показа стил и сексапилен мъж
Антония Петрова показа стил и сексапилен мъж
Мъжът на Енджи Касабие - Мистър Ливан Рабих ел Зейн, дойде с красавици
Мъжът на Енджи Касабие – Мистър Ливан Рабих ел Зейн, дойде с красавици
Чаровникът Атанас Лазаров кавалерства на красивата Деси Зидарова
Чаровникът Атанас Лазаров кавалерства на красивата Деси Зидарова
Биляна Йотовска дойде с мъжа си Митко Димитров
Биляна Йотовска дойде с мъжа си Митко Димитров

Красавицата е на 17 години, шампионка по спортни танци. Майка й е българка, баща й украинец, а Елизабет е родена в Израел.

„Сцената е моят втори дом. Републикански шампион съм по спортни танци и седма в света. Сега в момента се готвя за световно първенство – 26 ноември в Белгия“, обясни синеоката Елизабет.

Първа подгласничка на Кравиц стана Илияна Борисова, която преди това спечели конкурса „Мис Шумен“ и също е ученичка. Иска да се реализира в областта на хуманитарните науки и да учи психология. Втората подгласничка Антония Вончева е „Мис Чирпан“, учи актьорско майсторство и мечтата й е да играе драматична роля.

С бляскав парад на суетата започна събитието в „Ню Бояна филм“. Три ферарита, две поршета и куп мерцедеси извозиха хайлайфа на България.

Бони и екс-Мис Варна се щракнаха с Наталия Гуркова и Боряна Баташова
Бони и екс-Мис Варна се щракнаха с Наталия Гуркова и Боряна Баташова
Кристиян Милатинов
Кристиян Милатинов
Скъпарските автомобили запълниха парка
Скъпарските автомобили запълниха парка
Бони не спря да се усмихва
Бони не спря да се усмихва
Борислав Сапунджиев-Урсула
Борислав Сапунджиев-Урсула

Първа за началото на конкурса пристигна Мис България 2009 Антония Петрова в компанията на съпруга си Ивайло Батинков. Тони показа неостаряваща усмивка и впечатляваща нова пазва, с което озари деня на не един и двама ухажори. Веднага след нея дойде манекенката Деси Зидарова, Мис Силикон Марияна Маринова, Памбос с колеги и цяла плеяда неизвестни, но впечатляващи красавици.

Впечатление с по-тъмен тен от обичайното направиха Мис България 1998 Наталия Гуркова, както и певицата Бони, и двете с рокли в светлосиньо.

Сочни задни части показаха претендентките за короната
Сочни задни части показаха претендентките за короната
Журито избра най-добрата
Журито избра най-добрата
11-годишната принцеса от Камбоджа Ема Нородом пя и бе в журито
11-годишната принцеса от Камбоджа Ема Нородом пя и бе в журито
С 12-сантиметрови токчета Крисия за малко да падне
С 12-сантиметрови токчета Крисия за малко да падне
Гаел Санчес се снима с подгласничките - Мис Чирпан и Мис Шумен
Гаел Санчес се снима с подгласничките – Мис Чирпан и Мис Шумен

Момичетата дефилираха няколко пъти, като смениха четири вида облекла. Първо те се появиха с антични дрехи във византийски стил от костюмите в „Ню Бояна“, после се показаха по спортни екипи, бански и като финал – с дизайнерските рокли на София Борисова. Направи впечатление и присъствието на Айлин и Поли от риалити формата „Ергенът“, като и двете седяха на различни маси с отделни компании.

Айлин представи новото си гадже на присъстващите. ВИП гостите бяха посрещнати от организатора на конкурса Гаел Санчес и чаровния пиар Атанас Лазаров, който се бе погрижил нищо да не липсва на присъстващите.

Специална спецперсона на събитието бе 11-годишната принцеса на Камбоджа – Ема Нородом, която бе част от журито и изпя песен в дует с Кристо. Изпълнения имаше от водещия на церемонията Орлин Павлов, който бе в компанията на вдъхновяващата Славена Вътова. Песни изпя и Крисия, която едва не се спъна в дългата си рокля и 12-сантиметровия ток.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Политолог разкри какъв капан е заложил Борисов на ПП
Next: Бони и дъщеря ѝ Миа-Михаела показаха бебе: Да ни е живо, здраво и благословено

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.